Разкопките са подновени след повече от 20 години, а откритият погребален инвентар и строеж на гробницата дават нови сведения за населението, живяло в района на Северна Добруджа.
Новооткритата тракийска гробница е останала непокътната от края на втори началото на трети век пр.н.е. При разкриването й специалистите изследват всички етапи на изграждането й - каменен плочник, върху който е било извършено изгарянето на покойника, изграждането на гробната камера въху гробната клада и засипването с два насипа.
"Имахме късмета да попаднем на гробница, която не е отваряна през вековете, вследствие на което да видим и погребалните дарове, които са били оставяни още в самото начало. Става дума за два лакримария, една лампа и една кана, поставени в югоизтоизточния ъгъл на гробната камера. Благодарение на намерените в насипа амфорни печати успяхме да датираме гробницата в края на трети век, след 220-та и преди 180-та година", обясни Игор Лазаренко, научен ръководител на разкопките.
Грбоницата е сравнително бедна за разлика от тези, открити в Южна България.
"Това, което можем да предположим, е, че до известна степен, че този район попада в периферията на тракийските държави, както на одриското царство, за което имаме сведения, че през пети век пр.н.е. е владеело териториите на север от Стара планина до Дунав, по-късно на гетската държава с център Сборяново и това до известна степен предполага, че населението, което е обитавало района е било по-бедно в сравнение с царските центрове близо до големите столици", посочи Игор Лазаренко.
За да бъде запазена до пълното й разкриване, могилата се е охранявала от служители на полицията. Археолозите споделят, че почти всеки ден се сблъскват с иманярски набези. Липсата обаче на метални предмети и кухини в новооткритата гробница я е запазила непокътната за изследователите.
