На 18-ти февруари (6 февруари стар стил) от този свят си отива Васил Иванов Кунчев – един герой, за чийто принос и роля в българската история често думите не стигат. Смъртта на героя се отбелязва на 19-ти февруари. Днес почит към паметта на Васил Левски отдадоха възпитаниците на СОУ „Никола Вапцаров“ – гр. Хаджидимово. В едночасова програма те показаха пред местната общественост, че в този съвременен свят на безверие, на подменени духовни и нравствени ценности, на съмнения и въпроси, Левски ни е нужен повече от всякога! В търсене на себе си учениците от 9,7 и 5 клас се вгледаха в образа на тази свята личност, дадоха си сметка за своето място и роля в живота, откриха своя начин за поемане пътя на Левски - пътя на достойнството. Учениците от 5 – 7 клас представиха съдбата на Апостола с кратка литературна композиция. Малките възпитаници на СОУ „Никола Вапцаров“ от 3 и 4 клас изпълниха пред многолюдната публика в НЧ „ Яне Сандански – 1928г“ песента „Кажи ми горо“. Всички те бяха бурно аплодирани. Гвоздеят на програмата бе забит от деветокласниците чрез драматизацията Апостолът на свободата“, които доразвиха образа на Легендата Левски. Те показаха колко трудно се улавя истинската същност на Дякона, че тя е премного светла. При нея няма сенки. Като чиста сълза е душата му. Този млад човек понася делото на цял народ и го понася весело, с песен на уста, въпреки че се движи непрекъснато под ръка със смъртта. За личността на Левски трудно се говори и пише, но възпитаниците на литераторите Наташа Хутманова и Заприна Глушкова доказаха обратното. Доказаха, че неговото присъствие ни е нужно. То носи Светлина, която не е само отвъдна. Тя е и примиряваща, защото Левски е победителят в историята, която пише с кръвта си. За него трябва да се говори с благодарност, защото на неговите рамене нашата свобода покълва като себеотрицание и себеотдаване. На 143 - годишния юбилей от обесването му за пореден път почитаме влизането му във вечността, защото „времето е в нас и ние сме във времето“. Ето какво споделиха двете преподавателки по български език и литература:Наташа Хутманова: „Образът на Левски в българската литература е превърнат в мит, леганда. Апостолът отдавна го няма, а поетът разказва за него сякаш е пред очите му. Ботев в своята елегия „Обесването на Васил Левски“ дава израз на колективното народно страдание, което отеква като ехо в историята. Одата „Левски“ е разказ за отречението и подвига на българския Христос. Апостолът на свободата, героят, който приобщава народа към идеята за свободата, остава безсмъртен и завинаги в неговата памет. Българските поети поставиха Левски на челно място в пантеона на националните герои.“Заприна Глушкова: „ Васил Левски! Трудно е да се пише за него поради факта, че каквото и да се каже, няма да е достатъчно. Дори и най-идеализираният образ няма да е достатъчно идеален, за да се опише човек като него. Той е великият син на България. Много са героите, дали живота си за свободата на родината, но Апостолът е един - Васил Левски. Един неповторим, гениален, и в същото време народен човек, който не е живял за себе си, а за българския народ. Силният му характер, будният му ум, несравнимата му смелост и безстрашие са го направили безсмъртен в паметта на потомците. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в Идеала. Левски, смъртният безсмъртен в нашите сърца.И днес си ни нужен Апостоле!“Поклон пред светлата му памет!