Любители на скъпоценностите обикалят Източните Родопи, за да търсят диамантена жила. Според дългогодишни колекционери обаче, става въпрос за невидими с просто око микрочастици, които нямат ювелирна стойност и могат да служат само за научни изследвания.
Величко Кръстев събира минерали от 32 години. На негово име са назовани над 10 геоложки точки в Източните Родопи - а те са признати за минероложкия рай на България. Тук се срещат накуп всички познати по нашите географски ширини скъпоценни камъни. Сред тях обаче няма диаманти с шепи, както твърдят отделни представители на академичната общност.
Познавачът казва, че става дума за трудно доловими миниатюрни люспи: "Тези люспици, които трябва почти под микроскоп да се гледат, са просто импрегнирани в скалата."
В Европа следи от диаманти са намирани в Чехия, Испания и Гърция. За да се говори за диамантени находища обаче, трябва да има естествени скални образувания, известни като кимберлитови тръби. А такива на Стария континент няма.
"В никакъв случа не може да се говори за диамант - такъв, какъвто е - чист въглерод. Тези люспи нямат ювелирна стойност, не могат да се обработват, може да послужат единствено за научно-изследователска дейност."
Диамантът е най-елементарното химично вещество, казва търсачът на подземни богатства. Но това не означава, че изобилства в природата. За жалост на учените, търсещи сензации, и техните последователи сред колекционерите.
