Марин Стойнев21 юни в 11:24 ч. · 16.06.2018. Влака Варна - София. Пътувах към сбъдването на мечтата си, когато съдбата ми отреди да пътувам в едно купе със семейство, чийто членове бяха майка, баба и две деца - момиченце на 4 годинки и момченце - по думите на бабата 9 годишно. В началото бях шокирана. Да, шокирана от това, в каква компания трябваше да пътувам, защото майката държеше в ръцете си памучна кърпичка и през две - три минути бършеше устата на момченцето. Погледнах го. Имаше вид на човек, за когото казват, че има "късо съединение на втория етаж". Казах си :"Ех, защо точно аз и точно днес трябва да пътувам в такава компания - да гледам течащи лиги и да слушам нечленоразделни звуци?", но реших да проявя добро възпитание и да не реагирам или поне да не показвам мислите си. В този момент бях безкрайно благодарна на Марк Зукърбърг.По време на пътуването майката отиде да заведе дъщеричката си до тоалетната и бабата седна до момченцето, поемайки "щафетата" с кърпичката. Бабата въздъхна, целуна детето по челото и каза :"Ох, Слънчицето ми!", погледна ме и продължи :"Детска церебрална парализа. След ваксина.".Останах втрещена. Не от това, че детето не се е родило така, а от силата на духа на тези две жени. Да родиш здраво дете, да му се радваш, да го гледаш как прави първите си крачки, как се показва първото зъбче, как изрича първите си думи и изведнъж....... БАМ! Живота ти забива шамар.!Но въпреки всичко! Напук на всичко и на всички тези две жени не са избрали по - лесния вариант, като друга една моя позната. Тези жени са намерили сили да продължат да се борят. Тези две жени не са затворили детето си у дома, за да не го вижда шефа на КТ"Подкрепа". Тези две жени ме накараха да се срамувам от мислите, които минаха през ума ми в началото на пътуването ми. Тези две жени ме накараха да осъзная колко, всъщност, аз съм богата, колко много ми е дал Господ, колко много имам и колко може да бъде дребна душицата на онзи, който никога не се е изправил пред такъв проблем.Снощи, докато гледах новините и чух изказването на Валери Симеонов, си спомних за тези две жени и в душата ми се надигна такава ярост, че вярвайте ми, ако можех , щях да накарам този човек да прекара поне четири часа(колкото прекарах аз от Варна до Мездра) в компанията на моите две спътнички и момченцето, за да разбере имат ли право майките да се интересуват от това колко и за какво се харчат от парите на данъкоплатците.Валери! Няма да се обърна към теб в учтива форма. Няма и да те нарека господин, защото не си заслужил тази привилегия, но ще ти кажа само едно. Ако аз, с моя първоначален шок от гледката съм показала колко ми е дребна душицата, то с това твое изказване ти показа само едно - че нямаш душа. Че си я оставил някъде между дискотеките на Слънчев бряг, докато се правеше на шериф, или в някой скъп ресторант, смачкана като мръсна салфетка в чиния с огризки от скъпа вечеря, струваща колкото проходилката нужна на това момченце.В този момент, Валери, докато те слушах, разбрах че на следващите избори ще направя всичко възможно и ще положа всички усилия никой да не гласува за теб. В първия момент, когато чух мерзките ти думи, изречени с онази мазна и ехидна усмивчица, си зададох въпроса :"Как мога да изпълня желанието си да не припариш повече до парламента?". Днес, обаче си дадох сметка, че аз държа оръжието в ръцете си.Днес за втори път съм благодарна на Марк Зукърбърг. Затова, ако не искаме повече да ни управляват субекти като този, СПОДЕЛЕТЕ ПОСТА!!!Знам, че могат да го видят само моите приятели, но те също имат приятели, а те също........СПОДЕЛЯЙТЕ!!!!