Уважаеми Г-не, Г-жо,Пиша ви за да изразя възмущението си здравната ни система и с надеждата, че ако се излъчи и има последствия ще съм помогнал поне малко защото ако не аз то кой.Имам много да разказвам но все пак ще се опитам да бъда кратък. Баща ми е от гр. Етрополе. На 17-ти Март получи инсулт и спешната помощ го закара в Окръжна болница в София. При приемането беше само със загуба на говор но на втория ден се усложни получи пареза на десните крайници. Тук не мога да имам претенции защото такива неща се случват а баща ми е с диабет с прекаран инфаркт преди години и си е рисков. Изписаха го и след това го закарахме няколко дена в болницата в Етрополе за рехабилитация и наблюдение. След това продължихме да го гледаме у дома. След около седмица личният лекар реши все пак да пусне чернодробни изследвания, които се оказаха над 10 пъти над нормата. Осигурихме домашно посещение на гастроентеролог с мобилен скенер, който предположи, че има запушен жлъчен канал и установи възпалени и уголемени жлъчка и черен дроб и че трябва да постъпи по спешност болница. Отново спешна помощ го закара в Окръжна болница. Там го гледаха различни специалисти 6 часа. Установиха, че няма запушен канал, че няма нужда от операция и че го пускат да си ходи. Това е в 2 часа през ношта. Линейката от Етрополе си е заминала. Баща ми е неподвижен, изморен. Изхода беше да го мъча да го транспортирам с автомобил обратно 100км до Етрополе. След неколкократни настояване тох да бъде приет решиха все пак да го ставят, като казаха „ще му търсим отделение, дали в кардиология дали в пулмология само да го оставим“. Намериха място в Пулмология и Нефрология. Да, единият бъбрек не работеше добре но голямият проблем беше черният деоб и жлъчката. Това отделение с риск да обидя прасетата е истинска кочина. Прилагам снимки от там. Изискват близките да обслуват пациента сутрин и вечер а не осигуряват легла. То по принцип не трябва въобще да изискват придружители. Това е проблем като цяло на държавните болници. Недобрите управители трупат загуби къде от незнание къде от кражби и оставят нисък бюджет за персонал. Но заварих първиат ден баща ми с половин сложен памперс(само на единят крак). На една от снимките ще видите намерен в шкафчето останал от предише пациент буркан с може би кисело мляко, който е плесенясал и се носеше миризма. Нахапани вафли по пода, които също съдейки по състоянието им са от няколко дена а една беше черна направо. Ще видите също по пода косми, игли, напластена лепкава мърсотия. В единият от дните докараха видимо буйстващ пациент, който няколко пъти пада на пода. Тече му кръв, падна му абоката на пода но никой не дойде дълго време да почисти помогне. До някъде разбирам сестрите и санитарките защото са затрупани с много работа но това не е проблем на пациентите а на ръководството на болницата. Най много съм озадачен от лекарите, които всеки ден влизат и виждат мизерията но не предприемат нищо. Също би трябвало да има контрол на чистотата и реда от управлението. Същият буйстващ пациент през нощта първо е станал да краде от нощните шкафчета и при направена забележка е ударил с буркан парализитан пациент с инсулт причинявайки му огромен хематом на главата и загуба не зрението на едното око. Принудих се да направя това, което ненавиждам а именно да търся връзки за да може баща ми да получи адекватно лечение. Осигурих прием в частна болница веднага, защото иначе и да имаш финансови възможности ако не познаваш подходящите хора пък няма да получиш бърза реакция. В частната болница само след бърз преглед и двучасови изследвания установиха, че баща ми има остър Хепатит А, който вече отшумял. Демек пика му е бил преди 10-на дена. Там обаче няма инфекциозно и ни упътиха в Окръжна а ако не във ВМА. Отидохме във ВМА. Там дежурната лекарка в инфекциозното видя изследваният и каза, че наистина вече отшумява и с такива изследвания по принцип изписвали. Все пак ако сме настоявали може да го приеме но с придружител защото нямало персонал а баща ми има нужда от повече грижи. Препоръча ни да го гледаме у дома. Нямах нищо напротив зашото исках да му осигуря поне комфорт. Въпреки това на тръгване ме помолиха да подпиша че се отказвам от лечение.Сега го гледам у дома. Много ми е трудно не заради самите грижи а заради това, че трябва постоянно да взимам решение със ситации с високо или ниско кръвно, висок или нисък пулс, висока или ниска захар и други неща, за които си трябва лекар. Осигурили сме престой в качествен хоспис, хората искат доказателства, че не е заразен. Надяваме се и се молим на подобрение.Като заключение:1.Истинска мизерия. Болница равнявайки се на болница от страна от третия свят.2.Некомпетентност.Въпреки прегледи от десетки специалисти първо много късно някой се сети за чернодробни изследвани а след като излязоха наяве никой не се сети да пусне хепатитни маркери. 3.Нечовешко отношение. Горното може и да го разбера но нечовешкото отношение на персонала не мога. Изключения правят около 10% от сетсрите лекарите и на тях им благодаря от сърце за усмивките и отношението. 4.Източване на здравната каса. Имах вземане даване с няколко болници за мои лични проблеми и там всичко се въртеше в това да ме водят в болницата на лечение за да вземат пътеката а аз да съм през това време в къщи.5.Емиграция в чужбина. Изкарвам добри доходи и съотносително по финансов показател живея на средно европейско ниво. Винаги съм бил за оставане в България и съм спорил с мои познати, че тук сега има повече възможнсти за тези които не са мързеливи. Въпроса е обаче че когато се разболеем какво правим. Обзело ме е отчаяние и страх от това ако заболя по-сериозно какво ще стане с мен. Като добавим проблемите с изроденото ни общество с видимите например проявите като нагло шофиране, изхвърляне на фасове през прозорците на колите, наглото държание на държавни чиновници, съседи, обикновени хора, безличието, безродието, меркантилността то вече няма да отклонявам оферти за работа в чужбина и съм обявил на жена ми стратегически план за емиграция в по-добра държава. Изморих се и се предавам.Поздрави,Добрин Спасов
