В сливенския женски затвор има 290 жени. Някои от тях идват тук бременни. След раждането имат право да поискат да бъдат пуснати от затвора, докато детето навърши една годинка. Не всички обаче получават разрешение. Откази се дават на жени, за които никой не може да гарантира, че няма да извършат ново престъпление. Така между тези стени остават да живеят и бебета, без присъда.
Децата на лишените от свобода родители се отглеждат от майките си в затвора. В момента в сливенския женски затвор има 7 бебета. Майките и бебета живеят в едно общо помещение, изолирани от другите затворнички. Така живее и Евтимка, осъдена за джебчийство: “Тука нищо не ма топли, туй удобство нищо, защото за нас няма ли свобода, за убийките, наркоманките има, а за нас, наистина грешихме, ако се повтори, аз съм за първи път сега в затвора, например ако изляза може да не се връщам повече”.
Ако няма на кого да бъде дадено детето, то остава в затвора с майка си до навършване на три годишна възраст и след това се настанява в социален дом. Нито една от затворничките в Сливен не иска да се раздели с детето си. За да подготвят жените за живота на свобода, в затвора ги учат как се пише автобиография, как се попълват декларации и документи.
Евтимка обаче е научила едно. Че ако повтори престъплението си, ще влезе в затвора. Затова има друг план: “Няма да вляза, щот ще крада по-умната”.
Много от тези жени след като излежат присъдата си се връщат отново към стария си занаят джебчийството и много от децата отгледани в затвора израстват по домовете за временно настаняване.
