Оръжие за масово избиване на незащитени хора – по този начин руският експерт по бойните отровни вещества Вил Мирзаянов описва отровата „Новичок”, по която в миналото е работил и за която се смята, че е била използвана срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри. В ексклузивно интервю за „120 минути” живеещият в изгнание химик изрази мнение, че поразените от веществото никога няма да се възстановят.
Той описа подробно начина на действие на „Новичок”, по трагична ирония на съдбата изпитан върху по-късно починал негов колега учен при лабораторен инцидент.
„Постепенно стигнах до извода, че химическото оръжие не е отбранително оръжие за отбраната на страната. Това е оръжие за масово избиване на незащитени хора – това оръжие има ужасно въздействие и, разбира се, затова усетих, че се занимавам с нещо престъпно”, подчерта Мирзаянов, който е бил арестуван след като разгласил информация за химическото оръжие.
По думите му няма как терористи да се справят със синтезирането на новичока, а само Русия сред развитите държави притежава технология, която да позволява преноса на отровата в два отделни и слабо токсични компонента.
Вижте още в интервюто на Светослав Иванов
-Да Ви попитам в началото: не се ли притеснявате да говорите за вашето минало публично.
28 години от както публично се боря срещу „Новичок“ - едно много опасно ново поколение на руските отравящи вещества, така че опит имам достатъчно много в това отношение.
-Вие говорите срещу нещо, което сте създал.
Аз участвах и в създаването и в изпитването и в превръщането на този материал в оръжие
-Когато чухте по новините, че става дума за отравяне с „Новичок‘‘ според британските власти как се почувствахте?
Бях шокиран. Усещам част от вината си за създаването на това оръжие и ако ме питат английските журналисти бих казал по повод този атентат, че моля за прошка. Чувствам вината си. Аз се боря срещу това оръжие.
-Кажете ми какво се случва с тялото на един човек изложен на този препарат „Новичок”? Какво се е случило с тялото на Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия?
Преди всичко когато това вещество попада върху открита повърхност, върху гола повърхност или по някакъв начин този препарат – това отровно вещество попада в човека, то започва миоза – стесняват му се зениците, тъй като все по-малко светлина попада в очите на човека. Това е първият признак – дори при минимални дози от това отровно вещество.
След това започва затруднено дишане и дишането може изобщо да спре, ако дозата е достатъчно голяма. След това започва повръщане, започва разстройство, конвулсии, които ако не бъде използван антидот своевременно те могат изцяло да убият човека
-Как се създава такова оръжие, след като дори една капка или няколко капки, изтекли от епруветката са в състояние да убие целия екип от учени, които работят този препарат?
Учените са опитни и при съответната подготовка при нормални условия, когато са защитени както трябва, всички опити се провеждат в специални шкафове с много силна изтегляща вентилация със съответната защита, със съответната защитна екипировка. Ако работим нормално някаква кой знае каква опасност няма. Ако обаче с това се захващат не съвсем опитни хора – те ще се унищожат.
-Случвало ли ви се е в лабораторията да се случват инциденти с фатален край за вас, учените? Може ли да ми разкажете историята за Вашия колега, която описвате в книгата си?
В книгата си написах за приятеля си Андрей Железняков, който работеше над бинарен вариант на „Новичок”. Бинарният вариант е вариант, при който относително неотровни (компоненти) по време на полета на ракетата се смесват, съединяват се и при попадането в целта те водят до крайния резултат, който се търси от „Новичок‘‘. Точно върху този проблем работеше Андрей Железняков с други свои колеги.
За съжаление стана така, че тръбата, която вървеше от шкафа към уреда, който измерва концентрацията – този маркуч се откачи и въздухът, който той дишаше, се смеси с отровата. Той обяви, че започва миоза при него, стесниха му се зениците. Използваха разбира се антидоти, различни други медикаменти, искаха да запазят тайна за този инцидент, но когато тръгна към дома си той падна в безсъзнание до метростанцията, изпратиха го в болницата за бърза медицинска помощ.
Той нямаше право да разкаже от какво е отровен и в това се състоеше неговата драма. Лекарят, който трябваше да го лекува не знаеше от какво да го лекува. В края на краищата постепенно уредиха нещата – той посети други болници край Петербург, това временно му помогна, но така или иначе той не се възстанови и почина след 5 години докато се хранеше.
-Тоест, когато си отровен с подобно вещество може временно да победиш неговото действие, но изходът в крайна сметка е един и същ дори и след години – така ли?
Да, така е. Дори в първата си статия, която публикувах през 1992 г. (тези статии се казваха „Отрова и политика” в „Московски новости”) казах, че отравянето с „Новичок” на практика е неизлечимо.
-От думите Ви става ясно, че Скрипал и Юлия – неговата дъщеря, както и английският детектив, който първи е отишъл на мястото на инцидента надали ще се възстановят някога…
Да, сигурно няма да могат да си възстановят здравословното състояние
-Защо решихте да разкажете на света за „Новичок”? Вие споменахте статията през 92-ра. Статия, която Ви коства и работата, а пък и Вашето задържане.
Защото като учен винаги съм си задавал въпроса защо работя върху тези проблеми и постепенно стигнах до извода, че химическото оръжие не е отбранително оръжие за отбраната на страната. Това е оръжие за масово избиване на незащитени хора – това оръжие има ужасно въздействие и, разбира се, затова усетих, че се занимавам с нещо престъпно. Това ме измъчваше.
И когато настъпи времето на реформите в Русия, на демократизацията реших открито да представя своята гледна точка пред публиката. Първата статия беше игнорирана навсякъде, включително в Русия и в САЩ, но когато открито заговорих за „Новичок” ме арестуваха.
Защо? Защото Русия се готвеше да подпише Конвенцията за забрана на химическото оръжие, но в същото време искаше да запази новото поколение от своето въоръжение скрито от обществеността от възможностите за контрол.
-Докторе, как се транспортира подобен препарат. Опитвам се да си представя кой го е отнесъл в Лондон, от къде е тръгнало, според Вас. Как се транспортира такова нещо?
Такъв препарат не е трудно вече да се транспортира. Той се транспортира във вид на бинарни компоненти, които не са опасни в отделни ампули, а оръжието вече (се смесва) на място. Тези гилзи се поставят в оръжието. Тези вещества – двете вещества се свързват и веднага се стига до крайния продукт, наречен „Новичок” и с него вече може да бъде разпръснат спрей, да се инжектира, да се нанесе по такъв начин, да се нанесе върху целта. Няма как да се превозва цялостно готовият продукт.
-Ако то е съставено от безвредни компоненти, както казахте, неговите съставки са позволени, използват се в земеделската продукция, то откъде да сме сигурни тогава, че Русия седи зад това нападение, или руските служби, както твърдят британците?
Тъй като единствено Русия е измислила, синтезирала, изследвала всички свойства, изпитвала ги е на всички етапи върху животни. След това превърна „Новичок” в оръжие и го изпитала в открития полигон в Казахстан. Единствено Русия разполага с такива познания, за да създаде тези компоненти за бинарни съставки и след това на място да ги използват срещу целта. За другите страни това е тайна. Те не го знаят. Това вещество не влиза в списъка на забранените отравящи вещества. Не влиза в Конвенцията за забрана на химическите оръжия. В целия свят „Новичок” не съществува.
-Но, от друга страна, Вие участвате в създаването на препарата, освен това правите формулата публично достояние през 2008 г. Не представлява ли това риск – че някоя друга служба или терористична организация може да прочете и да научи как да направи това вещество и да го използва във всяка точка на света, за да бъде обвинена Русия или просто за да предизвика атентат някъде или покушение срещу някого?
Това вещество по моите формули може да дойде синтезирано само от страна с висок научно-инженерен потенциал от учени, които имат съответния опит и са минали съответната школа за създаване на химчиеско оръжие. Само такава страна може да възпроизведе веществото. Няма много такива страни.
Терористичните организации нямат нито школи със съответния дългогодишен опит и нямат съответния научно-технически персонал. В това съм абсолютно сигурен. Нито една терористическа организация няма да се захване с подобно нещо. Те не са чак такива идиоти.
Дори добри химици се заеха да създадат и можаха да постигнат само 70% от успеха, а от бойно отровно вещество концентрацията на зарин трябва да е най-малко 98%, те бяха недостижими за тях. В съответната концентрация, която постигнаха биха могли да се убият 200 души. „Новичок” не е зарин. Заринът е нещо като началното училище, образно казано. „Новичок” – това вече е висше учебно заведение
-На територията на България имаше разположени ракети SS-23, например, разположени по времето на Съветския съюз. когато България му е близък съюзник. Те бяха унищожени преди около 15 години. Имате ли информация в страната ни да са били разполагани химически оръжия?
Химическо оръжие, доколкото ми е известно, не е разполагано на територията на други страни, за щастие
-Днес са изборите за президент на Русия. Ако имате възможност какво бихте казали на Владимир Путин?
Бих му казал преди всичко да разпусне Руската империя, да даде свобода на моя народ, татарския народ. На другите колонии в Кавказ, на Якуд и това бих му казал. След това бихме могли да живеем в дружба, в сътрудничество отделно, независимо и заедно с руснаците – това бих му казал. Така отчасти бих могъл да му простя всичко останало.