Старши сержант Мехмет Чиплак влиза под прожектора на световните събития на 2-ри септември с едно изображение, на което той носи тригодишното момченце Айлян Курди, чието безжизнено тяло изплува на бреговете на курортния град Бодрум.
Трагедията настъпва, след като 2 лодки с 12 сирийски бежанци се опитват да прекосят нелегално до гръцкия остров Кос, но потъват край турските брегове. Трогателната снимка на удавеното дете не само обикаля целия свят, но изважда на преден план темата за кризата с имигрантите.
В първата си публична изповед за преживяната трагедия Мехмет Чиплак споделя, че се е молел на Бог Айлян да е жив. Когато жандармеристът видял телцето на детето се сетил за собствения си син. И се сринал психически, когато открил, че момченцето е мъртво. „Казвах си: Боже, дано да е жив!, докато се приближавах към малкия Айлян. Копнеех, търсех някакъв признак на живот. Но не можах да открия никакъв. Сърцето ми се сви. Хората непрестанно ме питаха как съм понесъл толкова тежък товар”, разказва той.
Чиплак обясни, че от жандармерията взимат мерки за предотвратяването на нелегални бежански преходи и свързаните с тях трагедии. „Аз служа на жандармерия, чиито задължения поставят човека в центъра. Човешкият живот е по-важен от всичко друго за нас. Молех се на Господ да открием Айлян жив. Някои хора се страхуват да се приближат до безжизнено тяло. Повярвайте ми, изпитах същите чувства каквито е изпитал бащата, държащ в обятията си студеното тяло на собствения си син. Това надхвърли чувствата на полицай, изпълняващ служебните си задължения”, сподели Чиплак. "Аз съм баща на 6-годишно момче. Сетих се за собствения си син. Когато се надвесих над безжизненото телце на малкия Айлян, поставих се на мястото на баща му. Мъката е неописуема”, разказва още жандармеристът.
Докато вади тялото на детето, Чиплак вижда, че някой снима, но не предполагал, че фотографиите ще предизвикат толкова силен отзвук по цял свят. „Когато видях снимките във вестниците, бях шокиран, разбира се. И още веднъж изпитах онази болка”.
За старши сержант Чиплак фотографията е извадила на светлина „кървящата рана” на продължаващата световна бежанска криза.
Чиплак определя тази криза като „срамът на човечеството”. Той е доволен, че снимката е възпламенила искра, която да подтикне световните сили да потърсят решение на кризата с бежанците. „Болката ми ще отслабне, ако тази искра прерасне в огън, който да потуши моя огън”, казва в заключение мъжът.