Холандски съд постанови, че страната е виновна за смъртта на над 300 бошняци (босненски мюсюлмани) – момчета и мъже, по време на клането в Сребреница през юли 1995 година. Те са били сред 5000 души, главно жени и деца, под защитата на умиротворителните сили на ООН в Босна и Херцеговина, т. нар. „Сини каски”.
Холандия все пак се размина с отговорност за смъртта на над 7000 други мъже, убити в и около Сребреница. Клането там се смята за най-масовото убийство от Втората световна война насам.
Делото бе инициирано от роднини на жертвите, обединени в организацията „Майки от Сребреница”.
Хагският окръжен съд постанови, че холандските мироопазващи сили не са направили достатъчно, за да защитят повече от 300 бошняци и би трябвало да са наясно с потенциала на предстоящия геноцид. Решено бе още, че Холандия е трябвало да знае, че те ще бъдат убити от босненските сърби. Също така холандската държава трябва да плати компенсации на семействата на жертвите.
По време на войната в Босна (1992-1995), бошняците потърсиха убежище в град Сребреница, докато армията на босненските сърби провеждаше кампания по етническо прочистване с цел да изтласка несръбското население.
ООН обяви Сребреница за "безопасна зона" за цивилни граждани през 1993 година. Тя падна през юли 1995 г., след повече от две години под обсада.
Хиляди бошняци отидоха в базата на ООН извън Сребреница - в Поточари.
Въпреки това холандските войници предадоха мъжете и момчетата на армията с уверението, че ще бъдат в безопасност.
Жените и малките деца бяха транспортирани до зона с предимно бошняшко население.
Срещу двете ключови фигури във военния конфликт - президентът Радован Караджич и генерал Ратко Младич – се водят дела за военни престъпления в Трибунала на ООН в Хага.
