Кюрдите са най-голямата етническа група в света без собствена държава. Tе наброяват между 30 и 45 милиона души, населяващи обширни територии в Иран, Турция, Сирия и Ирак. Над 5 милиона живеят на север от долното течение на река Тигър.
През 2005 г. властите в Багдад гарантират автономията на областта с текстове в местната Конституция. А референдумът за независимост на Иракски Кюрдистан от 25 септември тази година се прицели в сбъдването на една вековна мечта – създаването на самостоятелна кюрдска държава.
Инстинктът за оцеляване е дълбоко вкоренен в хилядолетната местна култура, заобиколена от противници на кюрдския стремеж към държавност. През лятото на 2014 г. враговете стават с един повече – „Ислямска държава”.
Пешмерга – армия на справедливостта
„Тези, които гледат смъртта в очите". Това е буквалният превод на името "пешмерга". Целта ни е лагерът на бойците пешмерга – „Науаран”. Пътуването ни започва от столицата Ербил на север, към границите на Сирия и Турция.
До преди три месеца значителна част от тези територии са под контрола на сунитската екстремистка групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" – включително втория по големина град Мосул.
„Пешмерга е редовна армия. А след като преминат обучение, войниците получават заплата. Сред пешмергите има и много жени. Но конкретно в нашия лагер, за съжаление, няма. Имаме и доброволци от чужбина – американци, германци, шведи, може да е имало и българи, но ние не сме ги срещнали”, обяснява ни полковник Фехми Ахмет Йосуф, който командва лагера „Науаран”.
2000 бойци от Трети Пешмерга полк вече една година са под негово разпореждане. Преди три години позициите на терористите са били на между 600 и 1500 метра. Повече от 50 бойци от полка са загинали в битките.
Военните части в Иракски Кюрдистан се прочуха след офанзивата на групировката „Ислямска държава” в Сирия и Ирак през лятото на 2014 г. По отношение на джихадистите, командирът е равнодушен: „Убихме ги със собствените си ръце и след това снимахме труповете им за спомен”.
И той, и подчинените му не съжаляват за понесените загуби. Не се и страхуват.
Защо пешмергите са толкова успешни в борбата с „Ислямска държава”? :Трябва да разберете, че Пешмерга имат собствен код на честта. Тази армия е основана на справедливостта. Нейната цел е да защитава своя народ, земя и родина. Кюрдите са подтиснати хора. Затова пешмергите воюват с цялата си душа и вяра. Разберете – тези мъже са готови да се жертват в името на един идеал. Нашата крайна цел е постигането на свободна, сигурна и демократична държава”, отговаря Йосуф.
Когато „Отмъщение” е фамилното ти име
Въпреки протестите на международната общност и всички съседи, президентът на автономната кюрдска област Масуд Барзани даде на съгражданите си възможност да гласуват за независим Кюрдистан, а заедно с това и усещането, че пишат собствената си история. Името на един човек обаче, ще остане завинаги там.
„Фамилията Йоджалан означава "отмъщение". Навремето турският ага в селото ни искал да му бъдем роби, да работим за него. Моят род не се подчинил и затова агите убили един от дядовците ми. Хората от семейството ми отмъстили за него. Затова в селото започнали да ни наричат "ОДЖ" – мъст”, разказва Осман, брат на Абдула Йоджалан и един от основателите на ПКК.
Дори в Кюрдистан не е безопасно да носиш фамилията Йоджалан. Затова бившият лидер на смятаната от Съединените щати, НАТО и повечето страни в ЕС за терористична ПКК живее в охраняван от пешмерги комплекс в покрайнините на Ербил.
„Ако смятах ПКК за терористична организация, нямаше да членувам в нея. Партията е въоръжена сила, която действа срещу турската държава. Членовете на ПКК не са терористи, а национални революционери и герои. Те се борят за свободата на Кюрдския народ”, категоричен е Осман.
Той е по-малък с 9 години от брат си Абдула, който ще остане завинаги в историята на кюрдския народ и региона с уважителното Апо, или "чичо", в превод. Освен по-малък брат на почитания като светец от кюрдите Абдула Йоджалан, Осман е и един от основателите на Кюрдската работническа партия, в годините, в които думите "кюрд" и "Кюрдистан" са забранени официално от турската държава.
„Бяха много трудни години. В началото бяхме напълно сами и трябваше да изкарваме парите за оръжие със собствен труд.
Спомням си, че си купих първия пистолет с много работа. Три месеца бях хамалин. Времето беше зимно, а работата – много тежка. Представете си – едно дете на 18 години, което пренася торби цимент на гърба си в студа. Беше толкова трудно, че от носа ми течеше кръв от тежестта и напрягането. Така и не успях да изкарам достатъчно, за да купя пистолета. Затова брат ми даде останалите пари с уговорката, че оръжието, поне в началото, ще остане в него”, спомня си Осман.
По думите му ПКК е основана обикновени хора на базата на социализма с цел да постигне свободата на кюрдския народ: „Ние се стремяхме към промяна на системата и премахването на агите от селата. Така започна революцията”.
„Преодоляхме страха от геноцид. Сега e време нашият народ да направи крачка към свободата, за която винаги се е борил. Нека всеки кюрд в Кюрдистан или извън него да знае, че вече е настъпил моментът да живеем като свободен народ в независима държава”, прокламира преди десетилетия Абдула Йоджалан.
През 70-те Кюрдската работническа партия се финансира основно с личните средства на членовете или дребни дарения от кюрдите в югоизточна Турция.
След това организацията поема контрола над нелегалния трафик между Турция, Сирия, Ирак и Иран. Осман обаче отрича ПКК да се е финансирала от наркотрафик. Събирали такси от трафикантите на хора и стоки.
Арестът, който не спря борбата
Февруари 1999 г. Медиите в южната ни съседка обявяват, че в посолството на Гърция в Кения Абдула Йоджалан е бил заловен. Апо е осъден на смърт, но и в момента излежава доживотна присъда на турския остров Имралъ.
Брат му описва чувството от новината така: „Усетих, че крилете ми са счупени – като на ударена птица”.
В този момент обаче всички имали нужда от кураж: „Трябваше да покажем на турската държава, че задържането на Абдула Йоджалан няма да спре кюрдската борба”.
Големите сили, от които не ги е страх
Последната стъпка в тази борба – референдумът за независимост, изправи съседите пред опасността от засилване на сепаратистки настроения на тяхна територия.
Турция и иракското правителство в Багдад започнаха военни маневри и затвориха границите на територията, контролирана от Кюрдското регионално правителство в Ербил.
Готови ли са кюрдите да отбият военна намеса отвън? „Пешмергите имат пълна готовност и след референдума да продължава да охраняват Кюрдистан и да се включат във военни действия, ако има опасност. Референдумът е право на всеки човек, навсякъде по света. Така, както е и естествено право на кюрдския народ в Ирак, да проведе това допитване. Ние се нуждаем от подкрепата на международната общност. Защото заедно свършихме много добра работа в отблъскването на „Ислямска държава”. А ние проляхме много кръв в тази борба”, отговаря полковник Йосуф.
Клане, каквото светът не е виждал от поколения
Какво обаче се случва, когато пешмерга и ПКК отстъпят от пътя на Ислямска държава? В началото на август 2014 г. кюрдската армия се изтегля граничния град Синджар и оставя цивилното население на милостта на екстремистите. Повече от 50 хиляди кюрди-язиди са принудени да търсят спасение в планините на север от града.
„Хиляди деца и възрастни хора загинаха от глад и от жажда. Много млади мъже носеха към върха възрастните, само за да ги спасят. Това беше най-трудното – да гледаме как близките ни умират в планината”, спомня си един от бежанците от Синджар.
Без вода и храна, много от тях не успяват да бягат достатъчно бързо – 5000 мъже и момчета са убити на място, а близо 7000 момичета и жени са изнасилени и взети за сексуални робини от членовете на „Ислямска държава”.
Само в този район на Иракски Кюрдистан има 17 бежански лагерa, които подслоняват над половин милион бежанци от Сирия и Ирак. Преди три години язидите стават жертва на един от най-зловещите актове на геноцид след Втората световна война, само заради вярата си – древна смесица от зороастризъм, християнство и ислям.
На около 300 километра североизточно от планината Синджар стени издига древният асирийски град Амадия. Районът е смятан за люлка на човешката цивилизация, а градът, основан преди повече 6000 години - за едно от най-старите селища в света. И днес Амадия е дом на различни вери и етноси – кюрди, евреи, асирийци и язиди – всички вярващи в свой, различен бог.
Епископът на Амадия Лабан Рабан Алкас коментира: „Това, което направиха „Ислямска държава”, е че създадоха ново поколение фанатици в Мосул и останалите места. Промениха съзнанието им. Това е нов вид фанатизъм, насочен срещу цялото човечество – преди всичко срещу мюсюлманите, а след това срещу християните и хората от останалите религии. Изкривиха учението, думите на вярата. Това е истината за случилото се”.
А Кюрдистан е толкова по-различен от всичко това: „Ако сега, в тази конкретна нощ ти кажат: Тръгвай! От тук, от твоето отдалечено село към Амадия. Сам! Без никой да ти казва нищо повече! Като те срещнат в нощта на пътя и видят, че си гладен, хората ще те нахранят. Ако разберат, че си жаден – ще ти дадат вода! За да пиеш! Това е Кюрдистан! Това са хората на Кюрдистан! Не говоря за християни или мюсюлмани – не! Тези са моите братя! Моите сестри! Моите дъщери! Ние сме едно семейство, повярвайте ми!”
