„Демисия" - думата, която вече е позната и отвъд румънските граници. До искането на оставката на управляващите се стигна след като опитаха да прокарат на тъмно и на бързо едни от най-спорните текстове в демократичната история на Румъния.
Гневът избухна само две седмици, след като новото ляво правителство спечели изборите.
Само толкова трябваше на социалдемократите и либералите, за да подготвят указ, който амнестира престъпници. А освен това корупцията ще се наказва със затвор, само ако е ощетила държавата с над 44 хиляди евро.
Само преди година социалдемократите бяха свалени от власт, отново с протести, след трагедията в дискотека „Колектив”, която отне живота на над 70 души. Алин оцелява като по чудо. Участва в протестите и тогава и сега, защото вярва, че зад всяко зло стои корупцията.
„Това не е честно, защото ние искаме правителството ни да защитава всички. Не само корумпираните политици, които трябва да са в затвора или пък онези с условните присъди. Опитваме се да спрем това и да им покажем нашето възмущение”, казва Алин.
Корупцията в Румъния има много лица. Ето и един от най-мащабните примери, който показва и резултата от борбата с нея.
Преди малко повече от 10 години католическата катедрала „Свети Йосиф” в Букурещ се сдобива с нови съседи. Строежът подкопава основите на катедралата, но не спира до последния 20 етаж.
„Можем да кажем, че това е пример за корумпираността на институциите, защото е невъзможно да построиш такава сграда незаконно без помощта на властите…Те имаха документи, но всеки един от тях беше издействан чрез корупция, незаконен”, казва отец Франциск, говорител на католическата църква в Букурещ.
Наскоро съдът реши, че сградата е незаконна и трябва да се събори.
Пръв за скандалните промени, коити отварят чадър над корумпираните политици, алармира журналистът Дан Тапалага.
„Реакцията на обществото и президентът беше огромна… Управляващите са изключително заинтересовани да прокарат промените в закона, защото има много политици, които искат да разрушат съдебната система, да е под техен контрол. Това са лидерът на социалистическата партия, бившият президент на страната, както и много кметове. Всички те търсят начин да заобикалят закона и да не бъдат преследвани”, коментира Дан Тапалага.
Зад всички мерки прозира опитът на властта да върне в играта определяния като сив кардинал Ливиу Драгня. Лидерът на левицата е с двугодишна условна присъда за манипулиране на избори, а в момента го разследват и за корупция, но под 44 хиляди евро.
„Точно затова той иска да промени законодателството, защото по този начин ще бъде оневинен и така най-накрая ще се добере до премиерското място”, обясни журналистът Дан Тапалага.
И за основната опозиционна партия плановете са прозрачни.
„Вярвам, че лидерът на социалистите има лични причини да използва мнозинството в парламента, за да се възползва след това от публичните институции за лични цели… Мисля, че Ливиу Драгня е човекът, който натиска и управлява ситуацията в страната. Това е действителността, която не можем да прикриваме”, каза Ралука Туркан, председател на национално-либералната партия в Румъния.
Самият Драгня многократно отхвърляше тези съмнения. Дори определи протестиращите като платени и поиска службите да ги разследват. Нито веднъж обаче не отговори ще се възползва ли от амнистията лично той. Неудобният ни въпрос го избегна с мълчание.
Драгня може да е напълно спокоен, че ще запази позициите си, макар и в сянка. Броят на неговите депутати, заедно с тези на коалиционния партньор, му гарантират мнозинство по всички въпроси. Само преди дни правителството оцеля след вот на недоверие.
Дори сблъсъците на Площада на Победата не разклатиха властта. Управляващите останаха глухи за исканията на хората.
„90 процента от протестиращите заявяват, че никога не са чели указа. Те протестират за неща, които не са истина, това никога не е било намерението на правителството”, съобщи външният министър Теодор Милешкану.
Под виковете "Крадци", правителството отстъпи. Въпросът е докога.
Промените, които се опитват да направят управляващите в Румъния в съдебната система на страната, биха засегнали най-вече Националната дирекция за борба с корупцията. За последните няколко години прокурорите там успяха да изправят пред съда редица политици, депутати, министри, както и кметове. Така агенцията се превърна в емблема на страната преди европейските институции.
Статистиката показва, че агенцията е осъдила ефективно над 2000 държавници, сред които и бившия премиер Адриан Нъстасе. И ако досега прокурорите са били напълно независими, днес се чувстват с вързани ръце.
„Във всеки един момент мога да отворя държавния вестник и с изненада да науча, че някой важен закон е променен, че антикорупционната агенция е преструктурирана, че са ни отнети всички методи за разследване и че дори определени действия вече няма да бъдат квалифицирани като престъпления”, заяви Лаура Кьовеши, главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията.
Кристина Гушет следи работата на агенция от създаването й преди 12 години. И преди системата се е изправяла пред трудности, но не и в такива мащаби.
„Смятам, че хората все повече се дразнят от корупцията в страната и това е така, защото я срещат всеки ден в живота си. Например, когато отиват в болницата, когато трябва да използват услугите на държавната администрацията”, обяснява Кристина Гушет, юрист от „Фрийдъм хаус", Румъния.
Управляващите планират да преопаковат предложенията и отново да ги прокарат в парламента. Този път след обществени дебати след консултации с Брюксел.
Макар и не милиони, поддръжниците на социалдемократите, се изправиха в тяхна защита и с искане на друга оставка. Тази на президента, който се оказа най-сериозният критик на спорните текстове.
За Габриел случващото се напомня до болка за протестите от 89-та година. Тогава на 22, той е сигурен, че авторитарната власт, може да бъде заличена завинаги, дори с цената на човешки живот. Днес не може да повярва, че отново протестира.
Настоява и дъщеря му да идва с него. Александра Пискупеску е 6-кратна републиканска шампионка по художествена гимнастика.
Днешните многохилядни протести в северната ни съседка често са сравнявани с голямата революция от преди 30 години срещу комунистическата власт в страната. Тогава протестите започват от площада пред университета в Букурещ.
След 30 години на румънците им се наложи отново да изискват от управляващите, но настояват не за храна, а за права.
