Соченият за организатор на терористичния атентат на истанбулското летище „Ататюрк“ – чеченецът Ахмет Чатаев – Едноръкия, е можело да бъде спрян още през 2011 г., когато, пристигайки у нас, властите са го арестували за тероризъм, а Русия е поискала екстрадирането му.
Българският съд обаче му дава свобода и той си тръгва от страната ни с Коран на руски език и килимче за молитви, подарени му в ареста от мюфтията на Хасково.
Ахмет Ражапович Чатаев е задържан на 21 май 2011 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ на път за Турция. Тогава за ареста му има заповед на Интерпол от 2008 г.
В съда става ясно, че той е издирван от властите в Русия за финансиране на тероризъм още от 2003 г., но същата година става гражданин на Европа, след като Австрия му дава статут на политически бежанец.
Въпреки това магистратите в Хасково решават да върнат Едноръкия в Русия.
„Доколкото има данни, че той е извършил тежки престъпления, преди да подаде молбата за убежище, не следва да се ползва от закрилата, която е предвидена по Женевската конвенция от 1951 г.“, обясни председателят на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова.
Следва лавина от реакции от правозащитни организации и от страната, предоставила му убежище.
„Австрия отправи нота до Министерството на външните работи. По настояване на негови близки беше образувано производство в Европейския съд по правата на човека“, разказа адвокатът му по това време Веселин Георгиев.
На 21 юни 2011 г. прокуратурата оттегля искането си за екстрадиция, а съдът в Пловдив пуска чеченеца на свобода.
„По силата на Европейската конвенция за убежищата и статута на бежанците той се ползва със закрила във всички държава, които са ратифицирали тази конвенция, в това число и Република България“, каза Миглена Тянкова.
След като Чатаев напуска ареста, остава два дни в хасковските минерални бани.
„Мисля, че ми се обади за един негов познат, който е задържан в Русе, и това е беше, повече не съм го чувал“, каза за bTV тогавашният му адвокат Веселин Георгиев. „Той ми беше станал симпатичен. Интелигентен човек е, завършил е химия, доколкото знам нефтопроизводство или нефтопреработка. Обаятелен, владеещ няколко езика“, добави защитникът.
Статутът на бежанец и преди е спасявал Чатаев от екстрадиция – през 2010 г. Киев отказва да го върне на Русия. В Украйна чеченецът е задържан заради открито у него оръжие и снимки на терористични актове, но дело няма.
Така Чатаев идва в Западна Европа, а от там – у нас.
Според спецчастите чеченецът е влязъл по сухопътен маршрут, най-вероятно през Гърция или Румъния. Не е ясно откъде е минавал и с кого се е срещал тук.
Междувременно премиерът Бойко Борисов похвали нашите служби, че са задържали Чатаев. Но добави: „Това, което е направил съдът, не мога да коментирам. Те се водят от конвенции и от международни спогодби. Ако искат да отговорят, обществото ще е доволно. Мога да коментирам какво е направило правителството чрез неговите служби – той е бил задържан“.
Главният секретар на МВР Георги Костов отказа да коментира казуса и българската връзка по случая.
От Министерството на правосъдието казаха, че Чатаев не е водил дело срещу България. Не е имало и за какво, защото той е бил освободен от Апелативния съд в Пловдив.
Българските правозащитни организации не са участвали в защитата на Чатаев. Според Българския хелзинкски комитет решението на пловдивския съд е абсолютно правилно. От там добавиха, че отказът от екстрадиране в Русия е международна съдебна практика, тъй като срещу страната има над 200 решения на Европейския съд по правата на човека за извънсъдебни отвличания и изтезавания.
„Не може да обвинявате съда в Пловдив, че е отказал екстрадиция, при положение, че е бил длъжен да откаже. Не може да дадете някого на държава, в която той ще бъде под риск да бъде убит“, коментира председателят на Комитета Красимир Кънев.
Със случая Чатаев през годините се занимават няколко международни правозащитни организации като „Амнести интернешънъл“. През 2010 г. е публикуван техен призив срещу екстрадирането на чеченеца в Русия, тъй като според тях има реална опасност там той да бъде изтезаван. bTV помоли „Амнести“ за коментар, откъде ни отговориха, че не са в състояние да потвърдят участие на Чатаев в атаката, но уточниха, че има решение на Европейския съд по правата на човека от 2010 г. срещу неговото екстрадиране в Русия.
Това което знаем е, че Турция била гостоприемна за Едноръкия – той често е пребивавал в южната ни съседка, дори се е лекувал там.
България и Украйна не са единствените страни, отказвали екстрадирането на Едноръкия. Преди това това са направили Дания, Швеция и страната, дала му политическо убежище – Австрия, макар че Виена започва наказателно преследване срещу Чатаев.
„За периода 2004 – 2006 г. той е набирал доброволци във Виена за незаконна въоръжена групировка в Чечения и чрез тях през 2007 г. е осигурил финансиране и техническо оборудване на същата тази групировка. Те са приели, че е нарушен суверенитетът на Република Австрия и следва тази наказателна отговорност да бъде реализирана на тяхна територия“, каза Миглена Тянкова.
Данни обаче Виена да го е привлякла като обвиняем няма.
Междувременно двама от тримата атентатори на летището в Истанбул бяха идентифицирани. Това са Раким Булгаров и Вадим Османов. Имената им изтекоха в турската преса от източник, близък до разследването, съобщи специалният пратеник на bTV в Истанбул Габриела Наплатанова.
В града продължава антитерористична акция. До момента арестуваните са 24, 15 от които – чужденци.
Тази сутрин броят на загиналите в атентата нарасна до 44, последната жертва е тригодишно момченце.
Паметта им беше почетена от дипломатическия корпус в Истанбул.
„Протестираме срещу терористичната атака заедно с приятелските дипломати и страни приятели на Турция. Вярваме, че ще победим тероризма, ако действаме заедно“, каза кметът на община Бакъркьой – Бюлент Керимоглу.
Според генералния консул на България в Истанбул – Ангел Ангелов, трябва да има повече контрол и засилен обмен на информация между структурите, които противодействат на тероризма.
Сънародниците ни в Истанбул се надяват да се вземат сериозни мерки за сигурност. Жителите на мегаполиса, които имат български паспорти, са близо половин милион.
„Без да има паника, има притеснение. Хората очакват правителството да вземе по-сериозни мерки за борба с тероризма, не да се казват две – три думи за Бог да ги прости“, коментира Христо Копано, представител на българската общност в Истанбул.
Вижте повече във видеото.