Няма точни данни кога чеченецът Ахмет Раджапович Чатаев – Едноръкия е влязъл у нас. Със сигурност се знае, че от 21 май до 21 юни 2011 г. той е бил в ареста в Хасково. После съдът го е освободил.
Вчера стана ясно, че Чатаев е свързан с атентата на истанбулското летище „Ататюрк“. Преди пет години той е бил задържан в България на път за Турция.
Чатаев е задържан именно на 21 май 2011 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, тъй като за ареста му има издадена международна заповед още през 2008 г., а Руската федерация иска екстрадирането му за тероризъм.
Защитата му е поета от български адвокат.
В съда става ясно, че от 2003 г. Чатаев е гражданин на Европа, след като Австрия му е предоставила статут на политически бежанец и убежище. Въпреки това магистратите в Хасково решават той да бъде върнат на Русия.
„Доколкото има данни, че той е извършил тежки престъпления, преди да подаде молбата за убежище, не следва да се ползва от закрилата, която е предвидена по Женевската конвенция от 1951 г.“, обясни председателят на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова.
Следва лавина от реакции от правозащитни организации и от страната, предоставила му убежище.
„Австрия отправи нота през Министерството на външните работи. По настояване на негови близки беше образувано производство в Европейския съд по правата на човека“, разказа адвокатът му по това време Веселин Георгиев.
На 21 юни 2011 г. прокуратурата оттегля искането си за екстрадиция, а съдът в Пловдив пуска чеченеца на свобода.
„По силата на Европейската конвенция за убежищата и статута на бежанците той се ползва със закрила във всички държава, които са ратифицирали тази конвенция, в това число и Република България“, каза Миглена Тянкова.
След като напуска ареста, Чатаев остава два дни в хасковските минерални бани. Единственият, който го е чувал след това по телефона е адвокатът му.
„Той ми беше станал симпатичен. Интелигентен човек е, завършил е химия, доколкото знам нефтопроизводство или нефтопреработка. Обаятелен, владеещ няколко езика“, каза Георгиев.
България не е първата страна отказала екстрадирането на Едноръкия. Преди това отказ е направен от Грузия, Украйна, Дания и Швеция. Страната дала му политическо убежище, също отказва, но започва наказателно преследване срещу него.
„За периода 2004 – 2006 г. той е набирал доброволци във Виена за незаконна въоръжена групировка в Чечения и чрез тях през 2007 г. е осигурил финансиране и техническо оборудване на същата тази групировка. Те са приели, че е нарушен суверенитетът на Република Австрия и следва тази наказателна отговорност да бъде реализирана на тяхна територия“, каза Миглена Тянкова.
Данни обаче Виена да го е привлякла като обвиняем няма.
