„МВР разби групата, отговорна за 19 отвличания, извършени през последните две години. При операция тази сутрин бяха задържани 25 души. Ядрото на групата са четирима от арестуваните” – това съобщиха bTV Новините на 17 декември 2009 г.
Тогавашният (и настоящ) премиер Бойко Борисов нарече членовете на групата „много добре подготвени, много конспиративни”. А главният секретар на МВР Калин Георгиев нарече задържаните „групата, която тормозеше нашето общество 2 години”.
Така шумно беше обявен краят на „Наглите”. Отговорни за десетки жестоки отвличания от 2007 г. до 2009 г. В техния плен попаднаха син на бивш транспортен министър, бизнесмени, младежи от богати семейства. Както и бивш президент на футболен клуб и съпругата му.
Ангел Бончев помни отвличането си – помислил, че го арестуват. Последвали 2 седмици, които за жена му Камелия били „по-страшни от смъртта”.
„В момента, в който ме пускат мен, предадоха ми нейни вещи и казаха – „теб те пускаме, да събираш пари”, разказва бившият президент на „Литекс”.
И допълва: „Отвън е ад, по-добре – вътре. Дори, когато аз бях събрал тази нищожна сума от 157 000 евра, които ме накараха да ги даря, те ми викат - „Ти си боклук, не събираш пари”. Аз им написах – „Ако искате, приберете мен, но пуснете жената, защото - бащи много, майка – една”.
Ангел Бончев остана през два пръста след похищението, а съпругата му почина вследствие на преживения стрес.
В този период и по идентичен начин е отвлечен 20-годишният Румен Гунински. Баща му, тогава общински съветник от БСП в Правец и близък до шефа на „Лукойл” Валентин Златев. Остава затворен в т.нар. къща на ужасите 42 дни.
Твърди, че не са го тормозили.
Какво се случи?
3 години по-късно. в съда виновните се оказаха много по-малко от задържаните. Само четирима получиха присъди.
18 години за Прокопи Прокопиев – Културиста, Ивайло Евтимов – Йожи, Даниел Димитров – Релето. И 15 – за Любомир Димитров – Гребеца, по-късно намалена на 10, защото съдействал на разследващите.
Двама от „Наглите” станаха защитени свидетели. Други бяха убити. За смъртта на двама от тях – Иван Пайнавелов – Сапата, сочен за мозък на бандата, и Юлиян Лефтеров, отговоря Любо Гребеца. Телата им бяха изровени малко след залавянето на групата край Железница. Делото срещу Гребеца за това престъпление още тече на първа инстанция.
„Той е момче за всичко – каквото му кажат, това прави. Няма от какво да се притеснявам. Да не излезе хвалебствено, има и по-опасни от тях, по-безскрупулни, по-голям садист – говоря в единствено число”, споделя бащата на Юлиян Лефтеров Георги.
Любо Гребеца сега е под светлините на прожекторите и по друг повод. Той и друг от Наглите – Йожи, се възползват от поправка в закона, влязла в сила през февруари тази година.Тя им дава възможност сами да поискат предсрочното си освобождаване.
И те го правят. Администрацията на затвора дава положително становище на Гребеца и отрицателно за Йожи, който освен за отвличанията, има и други присъди.
В психологическия профил на Гребеца пише: „Въпреки, че в местата за лишаване от свобода демонстрира добро поведение, в живота на свобода е водил хищнически и манипулативен начин на живот. Не е склонен под влияние на околните да променя вижданията и принципите си, но и притежава необходимия репертоар и комуникативни умения, за да въздейства на околните. Изпъква като извънредно предпазлив, прикрит, резервиран, внимателно дозиращ информацията и впечатленията, които оставя за себе си в околните.”
Въпреки това, в изключително кратки срокове, само 3 месеца след поправката, СГС решава, че двамата могат да излязат на свобода. Надделява аргументът, че зад решетките двамата са полагали труд, не са наказвани и че награждавани.
„Прокурорът от СГП е заявил, че не следва да се уважава искането за предсрочно освобождаване, защото няма законови основания. Най-малкото не е морално, и не е налице доказателство за поправянето на тези лица, освен че са положили труд” – е позицията на прокуратурата, изказана от нейния говорител Румяна Арнаудова.
От МВР вече се заканиха, че Гребеца и Йожи ще продължат да бъдат обект на техния интерес.
Защо ги наричаме "Наглите"
Бизнесменът Киро Киров става жертвите на „Наглите” през март 2009 г. Групата вече е набрала сериозен опит и все още е недосегаема. Синът му води преговорите с тях. Киров остава в плен 18 дни.
„В колата, като ме вкарваха, аз се опитах да строша с крак страничното стъкло. Последва сериозен бой, целият бях в кръв, остана белег до днес. В мястото, в което ме държаха, то беше като ковчег. (…) В първите 10 дни не ядох и трошичка. Страхувах се, слагах си шише с вода под мен, да не ме оставят без вода. Един от тях ми каза – „яж, че ще се разболееш”. Това беше доброто отношение”, споделя той.
Според сина му Иван похитителите са се притеснявали, че жертвата им ще умре и няма да си получат парите. Затова и до последно искал доказателства, че баща му е жив. Доказателствата са снимки на Киров, които той пази и до днес.
По това време шеф на ГДБОП е Станимир Флоров, участвал активно в залавянето на „Наглите”: „Комуникацията, която се водеше основно с есемеси, беше доста нагла. Толкова се бяха възгордели, че в едно от съобщенията казваха, че ако искат, могат да отвлекат когото си поискат, даже и президента:.
С „Наглите” разговаря и криминалният психолог Тодор Тодоров: „За мен като психолог най-бруталното беше отношението им към хората, които отвличат, начинът, по който го правят, причината по която го правят. Те го правят единствено за пари… За тях това не бяха хора, а източник на доходи. Стока. Естествено, целта им беше да я разменят за колкото се може повече пари”.
Милионери
Грубите сметки показват, че от откупи „Наглите” са спечелили близо 3 милиона евро. Разследващите не намериха и лев от тях.
„517 000 евро платихме. Тук е моментът да попитам органите, държавата, къде са ни парите. В крайна сметка сме ги прежалили, но защо ги няма? Защо никой не говори за тях, никой не ги търси. Те са готови да ги пуснат и те да си имат едни пари. Тези хора са богати, в момента се опитват да си изкупят свободата”, категоричен е Иван Киров.
По думите му парите са били предварително описани, за да бъдат по-трудно изпрани. Той пита защо обезщетенията не включват и тези суми.
Бившият шеф на ГДБОП признава, че бандитите са били винаги с крачка напред и са успявали да заличат следите си след всяко отвличане.
Жертвите все още чакат и обезщетенията си.
„От 50 000 лева Любомир Димитров е изплатил дотук 20 лева. Доказването на неговата съпричастност не подлежи на съмнение. За да бъде освободен синът ми, беше платен откуп от 100 000 лева. Пожелавам това, което се случи на мен, да се случи на съдии, директори на затвори, които позволяват да подхождат по този начин в решаването на един много тежък случай за българското общество”, откровен е Красимир Цанев, баща на друга от жертвите – Илиян Цанев.
Закон по мярка или съвпадение?
Опитът за освобождаване на Гребеца и Йожи провокира обещания за поправки в закони. И дори извънредна проверка в килиите на Софийския централен затвор, където лежат „Наглите”. От правосъдното министерство обмислят и промени в начина, по който се оценява дали затворниците са се превъзпитали.
„Там има точки, преценява се риска – дали висок, среден, нисък… Като че ли на места има противоречия в психологическия профил. Може би е резултат от спазването на самата методика”, заяви проф. Николай Проданов, зам.-министър на правосъдието.
Могат ли все пак да се превъзпитат. Криминалният психолог Тодоров е скептичен: „Хората, които извършват различни видове престъпления, развиват се, градират уменията си, експертизата си – те са престъпници и не смятам, че могат да правят нещо друго. Един човек, за да се превъзпита и да погледне по друг начин да на света, трябва да даде силни индикации. Ако някой от тия превъзпитани хора каже – „да съжалявам, сгреших, имам тука едни 100 000 евро, събрани оттогава, дарявам ги на детски дом, за благородна кауза” . Това вече би било добре… Но не го вярвам”.
Затова и Киро Киров е категоричен: „Пари играят”: „Тези, които хвърлиха труда тогава, за да разкрият това престъпление, сега срещу тях, все едно ги поставиха на стената и ги застреляха”.
А ако се върнат към стария си бизнес?
8 години след зрелищните арести на „Наглите” всичко е различно и всички са други. Голяма част от полицаите, които разбиват бандата, вече са извън МВР.
„Работеха много кадърни служители, които постигнаха много и затова накърнихме много сериозни интереси на определени кръгове… И накрая държавата за добре свършената работа се отплаща, както казваше един колега, „много добре” – като те гони или с това, което се случи с нас. Съсипаха службата, създаденото и сега всичко се гради наново”, твърди Станимир Флоров.
А страхът не е напуснал жертвите. Сравняват преживяното с тероризъм и са убедени, че травмата остава за цял живот.
Освен ненамерените пари от откупи, неразкрити остават още отвличания. Апелативният съд остави зад решетките Гребеца. Йожи все още има шанс да излезе на свобода.
„Тези хора ще излязат по-страшни от затвора, комуникирали са със затворници, научили са се на още неща, професионалисти са, направили са 12 отвличания и едва ги хванаха. Сега знаят как да не ги хващат. Могат да продължат и да бъдат десетки пъти по-добри. Тези хора трябва да останат там завинаги. Има начин, но няма воля да бъде постигнато”, смята Иван Киров, платил за баща си над половин милион евро.
