Къщата на групата „Наглите” в софийското село Кокаляне се продава. Частен съдебен изпълнител е обявил на търг мястото, където неизвестен брой хора са държани в плен.
На улица „Ралица" в Кокаляне по тесен калдъръм се стига до номер 4. На този адрес са се разиграли трагичните сюжети на неизвестен брой жертви, държани в плен от групата на „Наглите”. Поне 12 отвличания се приписват на тази група.
Мястото е избрано и оборудвано така, че да не привлича вниманието на външния свят.
Разопакованите и неизпити хапчета успокоителни вътре подсказват за събитията, които пазят стените на тази къща за преживените ужаси.
В хода на разследването са открити няколко къщи, в които похитителите са държали жертвите си, докато получат откупа за свободата им. Групата вече е арестувана, когато през 2012-а ГДБОП започва да проучва какво се е случвало на улица „Ралица” 4 в Кокаляне.
Първият етаж на къщата по нищо издава, че тук са държани хора против волята им и измъчвани. Помещенията приличат на баня и тоалетна на стара и отдавна неподдържана къща.
На втория и третия етаж обаче стоят свидетелствата за зверства.
В стаите на къщата има няколко характерни неща. Едното е телбодът, който е навсякъде - и по стените, и по тавана. Другото характерно нещо са висящите приспособления от тавана. На места са винтове, на други места са куки. С телбода е закрепяно фолио. Вероятната причина е жертвите да загубят пълна представа къде може да се намират.
В столичния квартал „Дружба” живее собственикът на къщата. От него се опитваме да разберем за какво е използвано всяко от приспособленията.
Той определи като пълни глупости твърденията, че в къщата са държани и измъчвани хора. Не обясни обаче защо къщата е оборудвана с приспособления. По думите му от две години в тази къща никой не е стъпвал.
Още особености има в стаите на горните етажи. Циментовите подове в помещенията са под наклон, а пластмасови тръби завършват с кранове. По всяка вероятност за куките са били закачени вериги, с които жертвите са били оковани.
В една от стаите се вижда, че циментът е бил излят допълнително върху пода – явно за да се оформи наклонът, който е бил необходим, за да може по-лесно да се мият помещенията и водата да се оттича навън.
В банята на първия етаж е монтирана допълнителна тръба, която отклонява вода за почистването и измиването на помещенията на втория и третия етаж.
Рязането на пръсти е само пример за мъченията, на които са били подлагани някои от жертвите.
Предполага се, че в тази къща с били държани студентът Румен Гунински и бизнесменът Вене Сотиров.
Вене Сотиров и до днес се води в неизвестност. За отвличането на Румен Гунински пък виновни няма. От баща му научихме, че разследващите са пропуснали да заведат студента на оглед тук.
Всяко стъкло в къщата, дори и матираното на вътрешна врата, е било допълнително покривано с плътни материи, за да може всякаква възможност за видимост към външния свят да бъде ограничена.
По всичко личи, че първият етаж е бил използван от охранителите, които са пазели похитените. Дори непредвиден посетител да отвори входната врата, зад нея е щял да види обичайната за всеки дом обстановка.
На първия етаж е също така домакинството на мъчителите или хората, които са охранявали жертвите. Още стоят неизмитите чинии и следи от приготвена храна.
Екипът на bTV откри и зловеща находка - вестник от момента, в който полицията все още е по следите им. Похителите са следели в пресата как е вървяло разследването. Три пъти се проваля предаването на откупа.
От кантората на частния съдебен изпълнител, който продава имота, категорично отказаха коментар.
Как жертвите успяват да се справят с травмата от отвличането?
„По принцип някои хора успяват дори да бъдат и по-зрели и по-силни след такива ситуации. За други просто връщането към обичайното им състояние е успех, а за трети има и по-лошо функциониране. Това е огромна травма”, посочи в предаването „Тази сутрин” по bTV психологът Росен Йорданов.
Той изтъкна, че за жертвите този вид агресия не е агресията, която приемат самите извършители.
„Да, това са мъчения, но в съзнанието на извършителите това е просто демонстрация на решимост. Аз показвам агресивно действие не защото мразя този човек или имам нещо лично срещу него, а просто защото моят бизнес е такъв. Голяма част от хората, които са насилници, може би никога няма да навлязат толкова надълбоко в чувствата си и да кажат: Аз извърших нещо ужасно, нещо антихуманно”, отбеляза психологът.
„Травмите са сериозни, опитите човек да изглежда нормално и незасегнат от това, което се е случило, са много силни, но са видими. Сред симптомите са опитите да се възстанови контролът върху емоционалното състояние, тоест да изглеждаш, че можеш отново да си господар на живота си, на волята си”, допълни той.
