Една от оцелелите при атентата в концертна зала "Батаклан" публикува във Facebook послание, което трогна милиони.
Изобел Баудъри е присъствала на концерта на Eagles of Death Metal, по време на който бяха убити поне 80 души в публиката. Публикуваме нейния разказ без редакторска намеса.
Никога не предполагаш, че може да се случи на теб. Беше просто рок концерт в петък вечер. Атмосферата беше толкова хубава и всички танцуваха и се усмихваха. И тогава, когато мъжете влязоха през главния вход и започнаха да стрелят, всички наивно си помислихме, че това е част от шоуто.
Това не беше просто терористична атака, това беше клане. Десетки хора бяха застреляни пред очите ми. Подът беше покрит с кървави локви. Плач и викове на възрастни мъже, които държаха телата на своите жени, отекваха в малката зала.
Бъдещето на тези хора беше сринато, семействата им - съкрушени. В миг. Шокирана и сама, преструвах се на мъртва повече от час. Лежах между труповете, задържах дъха си, опитвах се да не мърдам, да не плача. Да не показвам страха си на тези мъже, които очакваха точно това. Имах огромен късмет, че оцелях. Но много други не успяха. Тези хора бяха там поради същата причина, поради която и аз – да си прекараме една хубава петък вечер. Тези хора бяха невинни.
Този свят е жесток. Подобни действия разкриват и подчертават покварата на хората. Образът на тези мъже, които обикалят около нас като лешояди, ще ме преследва до края на дните ми. Начинът, по който целенасочено стреляха по хората в залата, без да зачитат човешкия живот. Това не беше реално, очаквах някой да ми каже, че това е лош сън.
you never think it will happen to you. It was just a friday night at a rock show. the atmosphere was so happy and...
Posted by Isobel Bowdery on Saturday, November 14, 2015
Това, че оцелях, ми позволява да разкажа за героите. За мъжа, който ме успокояваше и ме предпазваше от куршумите докато хленчех. За двойката, чиито последни любовни думи бяха единственото нещо, което ме накара да вярвам, че все още има добро по света. За полицаите, които успяха да спасят стотици хора. За непознатите, които ме успокояваха на улицата в продължение на 45 минути, през които наистина вярвах, че момчето, което обичам, е мъртво. За ранения мъж, когото обърках с моя любим Амаури, и който, като разбрах, че съм се припознала, ме увери, че всичко ще бъде наред, въпреки че самият той беше изплашен и сам. За жената, която отвори дома си за оцелелите. За приятеля, който ми предложи подслон и излезе, за да ми купи нови дрехи, така че да не се налага да нося окървавената си блуза.
За всички вас, които изпращате любящи съобщения в подкрепа – всички вие ме карате да вярвам, че има надежда този свят да бъде по-добър. Но всичко това най-вече е за тези 80 души, които бяха убити вътре в концертната зала, които не бяха късметлии, които не се събудиха днес, за да видят мъката на своите приятели и семейства.
Толкова много съжалявам. Няма нещо, което да може да премахне тази болка. Чувствам се привилегирована, че бях там, когато поемаха последния си дъх. И наистина вярвах, че ще се присъединя към тях. Уверявам ви, че последните им мисли не са били за тези животни, които стреляха по нас. Те мислеха за хората, които обичат.
Докато лежах на пода в кръвта на непознати и чаках куршум да завърши моя кратък 22-годишен живот, си спомнях всяко едно лице, което някога съм обичала и прошепвах „Обичам те”. И пак, и пак. Разсъждавах върху хубавите моменти в живота ми. Мечтаех тези, които обичам, да знаят точно колко ги обичам, да знаят, че независимо какво се е случило с мен ще вярват, че все още има добро в хората. Да не позволят на тези хора да спечелят.
Снощи животът на много хора беше променен завинаги и сега зависи от нас да бъдем по-добри. Да живеем живот, какъвто невинните жертви на тази трагедия са си мечтали да имат, но никога няма да могат. Почивайте в мир, ангели. Никога няма да бъдете забравени.
