Това трябваше да бъде едно кратко пътуване в края на лятото. Седмица отпуск от новините. Почивка от събитията, които от месеци не дават почивка на Стара Европа.
Дестинацията – Турция.
По пътя
Пътуването започна в петък – ден, в който се очакваше среща между турския премиер и бежанци в Анкара. Около две хиляди от тях вече бяха достигнали Одрин и чакаха разрешение да продължат към Западна Европа, през Гърция. На пътя им бе и магистралата, водеща към границата с България.
В ранния следобед на ГКПП "Капитан Андреево-Капъкуле" нямаше нищо необичайно. Автобусът с български туристи премина рутинна проверка на граничните власти. Пътуването течеше по план.
Няколко километра преди Одрин, на магистралата, автобусът намали скоростта.
Пътниците инстинктивно се заоглеждаха. В другото платно нямаше движещи се коли.
В далечината се виждаха антени на автомобили за живи телевизионни предавания. Малко след тях – множество от хора и стърчащи над тях камери и микрофони.
Част от пътниците в автобуса също извадиха камери, телефони и фотоапарати и... снимаха.
Два километра по-надолу в същото платно бавно се предвижваше блок от добре екипирани полицейски части. Зад тях в колона вървяха бежанци. Мъже, жени, деца. От външната страна всички бяха хванали въже – мярка за безопасност.
Една жена от автобуса възкликна: „Горките!”
Малко по-късно на същата тази магистрала се е стигнало до сблъсъци между бежанците и органите на реда.
В Бодрум
В деня, в който европейските политиците решаваха в Брюксел как да се справят с потока от мигранти към Стария континент, над Бодрум се изсипа проливен дъжд. Не спря да вали цяло денонощие. Градът и околността останаха с часове без ток, без вода, без телевизия. Интернет и сателитните връзки блокираха. До много хора новините от Брюксел не достигнаха.
Ден след пороя най-важната новина в Бодрум бяха наводненията. Градът се възстановяваше от щетите. Местните жители бяха извадили част от покъщнината си и разчистваха ниските етажи на домовете. Собственици на магазини изпомпваха водата и описваха унищожената стока. Багери почистваха автогарата от свлякла се кална маса. В задръстването по улиците около нея групи мигранти оглеждаха маршрутките.
По-късно същата вечер един от плажовете в залив извън Бодрум бе огласен от полицейски сирени - акция срещу мигранти, опитващи се да избягат по море до Гърция.
Остров Кос
Заливите около турския курорт Бодрум са най-близката точка до гръцкия остров Кос. Той е и сред най-често използваните маршрути от мигрантите, за да достигнат границите на ЕС.
Всяка сутрин от пристанището в малкото градче Тургутрес потегля ферибот, който достига острова за 20 минути.
Желаещите да го посетят минават през стриктен паспортен контрол и проверка на багажа.
Без паспорт пътуването е невъзможно.
На един от тези фериботи – бърз катамаран, се събра една малка Европа – чуваш разговори на различни езици – полски, словашки, френски, немски, холандски, английски. Метри преди брега плуващ предмет в морето привлече вниманието на туристите. Отблизо контурите добиха форма – гумена лодка. Изоставена.
Старата крепост на острова бе място, около което мигрантите бяха намерили убежище.
„Не са толкова много, колкото преди месец”, обяснява един от местните собственици на кафене. Повечето от онези, които са успели да достигнат брега по море, са мъже и видимо не всички идваха от Сирия. Но всички чакаха да продължат пътуването си.
Остров Кос е любима дестинация за ваканция и на много западноевропейци. Така между палатките, разпънати по крайбрежието, спокойно се разхождаха и туристите. Някои от тях дори се спираха за кратки разговори с другите чужденци.
По пътя обратно към Тургутрес лодката в морето вече не се виждаше.
В заливите около Бодрум
Най-лесният начин да достигнеш малките селища и известните плажове в заливите около Бодрум е чрез маршрутките. В края на деня превозните средства са препълнени.
В една от тях шофьорът без колебание качваше пътници, въпреки че малкия бус бе твърде тесен и повечето хора останаха правостоящи. Мъжът зад волана шофираше уверено по острите завои на хълмистата и камениста местност. В едно от селищата слязоха повечето местни жители. Така правостоящите в микробуса намаляха, а в дъното му се откри група мигранти - шестима млади мъже. Скоро маршрутката достигна хълмовете, недалеч от които е разположен плажът Акиарлар. Един от пътниците, седнал по-напред, се обърна към шофьора да спре. Подаде му турски лири и направи знак на групата в дъното да слиза. Мъжете се заоглеждаха, но послушно изпълниха указанията.
Шофьорът продължи маршрута си видимо невъзмутим.
Плажът Акиарлар е мястото, където през август бе открит малкият Айлян.
Последният ден
На изгрев слънце, няколко часа преди пътуването обратно към България, пред хотела морето бе изхвърлило два найлонови вързопа, чифт панталони и кецове. Спасителят на плажа пренесе вещите до поста си и внимателно ги отвори. И в двата найлона бяха увити раници. Едната - с няколко по-топли дрехи. Другата - с палатка. „Случва се почти всеки втори ден морето да изхвърля вещи на бежанци. Там зад хълма е мястото, от което тръгват с лодки. Рискуват живота си, но ги разбирам. Много от тях са мои връстници. Искат по-добър живот”, разказва момчето, което е студент по археология и също мечтае да учи в Германия.„Имаше много случаи на удавени, много преди да намерят детето (Айлян) на метри оттук.”
Посочвайки изхвърлените раници го питам: „А тези дали са успели?”
Момчето сви устни и повдигна рамене.
На другата сутрин, минути след като мобилният ми телефон открива българската мрежа, sms съобщи извънредни новина от световните агенции:
Във водите около Бодрум е потънало корабче с 17 бежанци.
