Нашият, техният и европейският двор

От няколко години мащабът на едно събитие се определя от това колко споделяния има във Facebook, колко снимки са пуснати в Twitter и колко се говори в медиите. „Окупирай Уолстийт”, Арабската пролет... кърменето в мола.

През последната седмица Балканите се сблъскаха с реалните мащаби на бежанската криза и това предизвика очаквана реакция и в социалните мрежи. И така българският Интернет гражданин изведнъж стана съпричастен с бежанската криза в съседна Македония. Социалните мрежи се препълниха със снимки на семейства с деца, разкази на бягащите от война и видеоклипове от границите на Балканите. С фалшива загриженост споделяме снимка след снимка, докато на всички не им писне и историите зад всеки кадър и репортаж не се обезсмислят напълно.

Каква е разликата между семейство бежанци в Македония и същото семейство в бежански лагер в България? Единствената е, че когато мигрантите са тук, в “нашия двор”, те предизвиква страх у гражданите. Мъже, жени деца – те могат да бъдат само престъпници и терористи. Веднъж излезли от бежанския лагер, ще влязат в домовете, ще откраднат прехраната, ще източват социалната система.

Някои директно скачат на бунт и с възрожденска песен на уста гонят бежанците, какъвто беше случаят в село Розово, където прокудиха семейство с малки деца.

Изселиха сирийските бежанци от село Розово

Семействата с легален статут бяха принудени да напуснат взетата под наем къща

Битовият фашизъм (по Евгений Дайнов) обаче е по-малкият проблем. Фалшивата загриженост на (уж) образованите и информираните сред нас е по-страшна. Защото е много лесно да споделиш снимка на баща, плачещ пред полицията на гръцко-македонската граница. И след това, като видиш същия баща на улицата, да си дърпаш чантата и да минеш на отсрещния тротоар.

Когато бежанският проблем е изнесен на чужда територия, изведнъж всички си “отварят” очите и виждат, че това много често са обикновени, изучени и работещи хора. Принудени да напуснат своята родина и да бягат в друга, за да спасят семействата и собствения си живот. Искащи същото бъдеще като нас.

Потискаме чувството си на вина с израз в социалните мрежи. Социалният ни и човешки дълг е само онлайн - там сме загрижени, обосновани, хуманни и толерантни.

Доброволци помагат с храна и дрехи на бежанци в Сърбия

Паркът край гарата в Белград е първата спирка, където бягащи от войната могат да починат по пътя им към Запада

А в реалния свят - умираме от страх. Този страх поражда агресия, а от нея „чуждите” хора много лесно могат да се скрият под черните знамена на екстремизма. Иначе казано, щом сме поискали джихадисти, ще получим джихадисти. Самореализиращо се пророчество.

Бежанският проблем няма да бъде решен от първите в европейската политика. Няма да бъде решен и с разполагане на военна техника по границите на държавите, засегнати от кризата.

Единственото решение на този проблем е да спрем да делим хората в нашия, техния и европейския двор, а ги видим такива като в Македония и у нас. Това не става със споделяне на снимки. Трябва да положим усилия, за да разберем другия.