Кольо Бонев от Пловдив е посветил своя живот на болната си от Алцхаймер съпруга. Наричат болестта „крадеца на самоличности”, защото разрушава мозъка и убива интелекта дотолкова, че болните не познават дори близките си.
В тази реалност живее съпругата на Кольо, Елисавета, повече от десетилетие. Преди пет години тя губи способността да ходи и да говори.
Единственият, който остава да се грижи за нея, е съпругът й – децата й я изоставят.
„Отначало ми беше тежко. Реших, че след като се пенсионирах, всичко друго съм направил за себе си, работил съм и сега остава да посветя времето си на момичето, което обичам”, споделя той.
Болестта й взима почти всичко, но не и любовта. И до ден днешен Кольо продължава да я нарича „моето момиче”.
Приел като своя мисия да помага на другите, всяка седмица Кольо ходи в дома на 80-годишната Петранка, чийто 60-годишен син е с детска церебрална парализа, но той никога не оставя за дълго само „своето момиче”.
Той казва, че никога не би заменил живота си за друг, защото този го е направил щастлив. „Когато видя, че се усмихва, когато видя, че очичките й светнат… И винаги я целувам, винаги казвам, че я обичам”.
