Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него – от утре, започва Великият пост. Постът обаче не е диета, предупреждават от Църквата.

В столичния храм "Света Неделя" Негово Светейшество българският патриарх и софийски митрополит Неофит се обърна към миряните за началото на Великия пост. Според Патриарха предстоящите 40 дни са духовно пътешествие и изпитание на вярата.

Да изживеем времето на Великия пост като достойни Христови следовници, призовава патриарх Неофит в обръщението си към духовенството и миряните от Софийската епархия на вечернята в храма "Св. Неделя" тази вечер, на Сирни заговезни, преди началото утре на Великия пост, призова патриархът.

"Отново сме пред спасителните дни на Великия пост. Времето на покаянието, чудният период в живота на православния християнин, в който всеки един от нас търси опрощението на своята греховност. Светата Четиридесетница е духовен път, през който ние ще трябва да преобразим помислите си чрез силата на доброто. Това са дните, в които сме призвани да съжителстваме с любовта Христова, да показваме състраданието и обичта си към ближните. Дни различни от всекидневието на света - устрем към Бога и радост по Господа", посочи патриарх Неофит.

На Сирни заговезни православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича „люшкане“. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.

Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.

По повод празника и началото на Великия пост патриарх Неофит оправи послание към миряните. „Отново сме пред спасителните дни на Великия пост. Времето на покаянието, чудният период в живота на православния християнин, в който всеки един от нас търси опрощението на своята греховност. Светата Четиридесетница е духовен път, през който ние ще трябва да преобразим помислите си чрез силата на доброто. Това са дните, в които сме призвани да съжителстваме с любовта Христова, да показваме състраданието и обичта си към ближните. Дни различни от всекидневието на света – устрем към Бога и радост по Господа“, пише той.

Пред миряните предстои чудно духовно пътешествие, което всяка година е „различно изпитание на вярата ни, но винаги ни довежда до голямата радост – Възкресението. Всички ние трябва в тези дни да понесем тази предстояща радост, макар и в пост лицата ни нека светнат, а сърцата ни да се разтворят и приемат покаянието“, се казва в посланието.

„Изживейте времето на Великия пост като достойни Христови следовници! – призовава патриархът. – Отделете се от съблазните на света и отдайте мислите си на нашия Господ. Нека словата на св. ап. Петър да звучат във вашите сърца: „Бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославайте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение“.