Днес е Сиропустна неделя или Сирни заговезни! Тази вечер е последната преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), защото от утре започва Великият пост, завършващ в навечерието на Великден - Възкресение Христово.
Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е дадено от Иисус Христос.
Както свети Йоан Предтеча, така и Спасителят Христос започват проповедите си с основния призив: покайте се, защото се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Не случайно в гръцката дума за покаяние се съдържа идеята за "промяна на мисленето". Как мога да стана друг, нов човек, без да променя мисленето си? Ако продължавам да мисля и да действам по досегашния си модел на мисъл и поведение, аз не съм истински християнин, не съм последовател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две мнения.
Телесната, физическата промяна може да настъпи с промяната на храните (да са постни), облеклото (да е скромно, а не предизвикателно), действията си (въздържание в семейния живот и в отношението към околните). А духовната промяна трябва да започне от възприемане на друга мисловна нагласа, която се нарича покаяние: да приема, че в поведението ми наистина има много пропуски и нередности, които трябва да се постарая да изправя. За това е нужно да поискам прошка от всички, с които общувам или които дори от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам прошка на всички, които смятам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго поведение. Това означава да си християнин, да живееш като християнин.
Затова днес се събират млади и стари, кумове и кумци, приятели и близки, за да си кажат от сърце: "Прошка давам! Моля за прошка!" или кратичкото "Простено, прости!". И да се постараем тези думи да направим свой модел на действие в семейството и обществото.
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Великият пост има три подготвителни седмици, обхващащи четири неделни дни, които на основа на литургийното евангелско четиво или на постната практика са наречени: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя месопустна и Неделя сиропустна.
На този ден Църквата ни припомня за изгонването на Адам и Ева от рая поради непослушанието и невъздържанието им. В храма след вечерното богослужение се извършва един особен и умилителен чин на всеопрощението, когато свещенослужители и миряни взаимно си дават прошка, за да встъпят във Великия пост с чисти сърца и души, примирени с ближните си.
Изгонването на праотците от рая, загубата на райското блаженство е достойно за сълзи и покаяние. Бедствието, в което страстта на себелюбието и плътоугодничеството въвличат човечеството, ни показват, колко важен е постът в делото на спасението и колко са опасни чувствените греховни удоволствия. Определените от Църквата дни за пост са най-удобният и благоприятен период за събирането на „съкровище на небесата“.
Още в първите векове на християнството египетските пустиножители имали обичай да се събират в последния ден на сиропустната седмица за съвместна молитва. След края на молитвата взаимно се опрощавали и благославяли, след което се разпръсвали по всички краища на пустинята за уединение и подвизи в благочестието.
Това уединение продължавало по време на цялата Четиридесетница. Вратите на манастира, в който се подвизавали подвижниците, се заключвали и оставали заключени до Неделя Вайя (Вход Господен в Йерусалим), когато отшелниците отново се завръщали в обителта. Нека и ние, по примера на преподобните и богоносни наши отци и на всички светци, като верни чеда на светата Православна църква, днес, в този последен ден – на Неделя сиропустна, да си поискаме и да дадем един на друг прошка.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
