На днешния ден преди 140 години бе подписан Санстефанският мирен договор. Той сбъдна мечтата на нашите възрожденци всички българи да живеят в една свободна държава. Този блян живя само няколко месеца, погреба го Берлинският конгрес, каза президентът Румен Радев в словото си на площад „Народно събрание“ в столицата, където се проведе тържествената заря-проверка по повод националния празник.

„В цяла Европа романтичният устрем на XIX век загина под откосите на драматичния XX век. Но в спомена за пролетта на 1878 г. ще остане непреходното българско вдъхновение. Това е споменът за дързостта на младите хъшове, селяни, даскали, които, след многогодишни борби, през април 1876 г. с цената на живота си върнаха българския въпрос в европейския дневен ред“, продължи словото си Радев.

Румен Радев: От костите на загиналите е съградено скелето на българската свобода (ВИДЕО)

„Споменът за Виктор Юго и Макгахан, които чуха стоновете на Панагюрище и Батак, това е споменът за братския устрем на руското общество, който доказа, че православните българи не са сами. Него ние няма да забравим. Няма да забравим словата в манифеста на император Александър II, който обявява война на Османската империя, защото така изисква чувството за справедливост и нашето собствено достойнство. „Народът сам се вдигна на война – пише Достоевски – а хората четяха манифеста и се кръстеха“. Тези сцени, тези чувства са дълбоки и неподвластни на користни политически интерпретации.

„В полетата на Руско-турската война загинаха много воини от много народи – руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци. За всички тях България е последен дом, тях ние почитаме като свои герои“, каза още държавният глава.

„140 години по-късно ние трябва да помним нашата история, защото другите не забравят тяхната. Нашата българска историческа енергия не е в носталгията по отминало величие, а в осъзнаването на стойността на свободата – в нашия дълг към мъчениците, които платиха цената, в светлия идеал за чистата и свята република. Поклон пред падналите за свободата на родината! Да живее България!“, завърши словото си президентът.

Сред официалните лица на церемонията бяха българският патриарх Неофит и руският патриарх Кирил, вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Бойко Борисов, кметът на столицата Йорданка Фандъкова.

Снимка: bTV

Церемониалът за почит към геройски загиналите за свободата беше изпълнен от представителни блокове на армията и Националната гвардейска част.

Той бе последван от красива заря в цветовете на националното ни знаме.

Вечерната заря-проверка се провежда от 1907 г., когато е построен и открит Паметникът „Царя Освободител“. Мемориалът е издигнат в знак на признателност от българския към руския народ в лицето на император Александър II.

По-рано през деня тържества имаше и пред Паметника на незнайния воин. Издигнат бе националният флаг и проехтяха 20 топовни салюта.

Красимир Каракачанов: Всеки е свободен, доколкото му позволяват съвестта и сърцето

Военноисторическият музей пък се препълни с желаещи да видят оригиналните знамена на българското опълчение, специално изложени за празника. Те са пет, а само две от тях са участвали в Руско-турската война – Горнооряховското и Самарското.

Снимка: bTV

Самарското знаме е ушито от монахини от Самара, а в Плоещ е връчено на българското опълчение със специална церемония. Пет знаменосци загиват в битка за защитата му. Знамето е единственото в историята ни, удостоено с най-високата степен на военен орден за храброст. То беше изложено само днес, останалите могат да се видят до 11 март.

Военноисторическият музей представя оригиналните знамена на българското Опълчение

По-рано днес премиерът Бойко Борисов поздрави българите по случай националния празник през социалната мрежа „Фейсбук“.

Снимка: bTV

В писма и телефонни разговори той благодари на правителствата на Русия, Финландия, Полша, Румъния, Сърбия и Черна гора, Молдова и Украйна за участието на техни сънародници в Руско-турската освободителна война.