Православната църква чества деня на свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра. Той е сред най-почитаните светци у нас още от покръстването на българите преди 11 века.
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство.
Празникът се чества и като Ден на храбростта и на Българската армия.
Едно от чудесата, извършени от св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, в днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на змееборец в християнството, поради което е обявен за светец - воин, покровител на войската.
В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.
В памет на св. Георги (от гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата.
В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година, завършваща на Димитровден.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.
