Още при откриването на паметника „1300 години България” в документите за строителството му са описани множество недостатъци на обекта. Той така и не е получил Акт 16 от властта преди 1989 г. Това обяви зам.-кметът на София по култура, образование и спорт Тодор Чобанов в предаването „Тази сутрин”, като представи и документи в подкрепа на твърденията си (вижте ги в галерията!).
„Построяването на паметника е част от мащабна компания, като част от която се провежда конкурс с уважавани български автори - скулптори, художници. През 1981 г. София е трябвало да се сдобие с монумент. Строежът започва наистина на 1 април, от документите се вижда, че строителите са били принудени да бързат и не са спазвали технологични процедури”, разказа Чобанов.
„Паметникът, чието изграждане е струвало 5 млн. лв. към онзи момент, се е разрушавал още в деня на полуофициалното му откриване. Не отговарят на истината твърденията, че Столичната община е била несериозен стопанин – паметникът става общински чак през 2006 г.”, посочи още Чобанов.
Той показа няколко документа, които разкриват, че обектът не е извършен по изискванията. „Институциите до 1989 г. си пишат писма кога ще се довърши паметникът. Ръководните фактори решават да анулират проекта за Акт 16 през 1989 г. Зимата на 1988 г. ръководството на НДК съобщава, че 8 плочи са паднали, а 16 са се отлепили. Още през 1988 г. има планове за неговото преоблицоване, но те така и не са осъществени”, обясни столичният зам.-кмет.
„Дотогава паметникът дори няма стопанин, не е даден на никого за стопанисване до зимата на 1988 г.”, подчерта отново Тодор Чобанов.
Той обясни, че дискусията около отстраняването на паметника пред НДК е породена от проблема за сигурността на конструкцията, а не е част от спор за наследството на комунистическия режим. „Тоталитарната епоха ражда особен вид изкуство и в София има много примери за това. Никой не коментира тяхната съдба, а тук проблемът е, че паметникът се е разрушавал още от самото начало”, изтъкна Чобанов.
В края на декември 2014 г. Столичният общински съвет взе решение за премахването му и възстановяването на негово място на мемориалните плочи на I и VI софийски пехотен полк. Плочите са били на мястото до 1977 г., когато са съборени заради строителството на НДК. Кога ще се пристъпи към практически действия обаче не е ясно, защото вече са подадени жалби срещу решението – една от тях е на автора проф. Валентин Старчев.
„Това е проблем с 30-годишна давност, редно е да се търси демократично решение на проблема. Хиляди софиянци изразиха мнението си с подписки и петиции. 14 организации се обявиха за възстановяването на мемориала. Във всички световни столици в централните части има военни паметници”, допълни още Тодор Чобанов.
„За съжаление са минали възможностите паметникът да бъде закрепен. Необходимо е да уточня, че никога не е било обсъждано събарянето на паметника. По време на дискусията е отчетено, че той има определена художествена стойност. Пластиките ще бъдат запазени и подходящо реаранжирани в зелените части на София, надяваме се с участието на автора”, каза в заключение зам.-кметът на София.
