5 процента от българите никога не са чели книга, а всеки трети признава, че не чете достатъчно, защото не било нужно. Това показват междинните резултати от изследване на читателските практики в България.
Българинът прекарва свободното си време най-често като гледа телевизия, общува със семейството, сърфира в интернет и чак на четвърто място се нарежда четенето на книга.
5 % от българите никога не са чели книга. 12 на сто са прочели не повече от 10 книги в живота си. На другия полюс - с над 500 прочетени книги, са 14 на сто.
На въпроса „Кога за последен път купихте книга?” почти половината отговарят, че това не им се е случвало от поне една година. Най-популярните български автори са Стефан Цанев, Валери Петров и Иво Сиромахов. Сред чуждестранните начело са Паул уКоелю, Дан Браун и Хорхе Букай.
Писатели и читатели
Писателят Стефан Иванов и 8-ем годишният Чавдар. Общото между тях е, че обичат книгите. За Чавдар те отварят вратата на въображението му и го забавляват. Затова рядко се налага майка му да го подтиква към тях.
При по-големите обаче ситуацията е друга - 5 % никога не са се докосвали до книга, а всеки трети не чете достатъчно, защото смята, че не е нужно. И избира вестници, списания, интернет.
"Непрекъснато трябва да се показва, че това е нещо ценно смислено, хубаво и приятно, защото то наистина е такова", коментира Стефан Иванов.
Повече от половината българи нямат месечен бюджет за книги, а останалите отделят най-често до 10 лева.
За семейство Вътови от село Цаконица купуването на книги е отдавна забравено удоволствие, въпреки че първите години трудов стаж Ивайлина трупа като библиотекарка.
Според изследването 1/4 от хората у нас живеят в "културно гето" - т.е. без шанс за достъп до основни културни блага като книгата и четенето.
Изследването откроява и още един проблем. Всеки трети с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга. 46 на сто са прочели не повече от 10 през целия си живот.
