"Обезлюдяването е огромна заплаха, не само за развитието на демографията на населението в България, но и за социално-икономическото развитие на много райони".

Това коментира пред БТА доц. Николай Цеков, специалист по регионална демография, география на населението и селищата, и икономиката на труда, в Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към Българската академия на науките (БАН).

"Това ме предизвика да потърся корените на този негативен процес. Произходът на проблема се оказа много далеч във времето и е свързан с насилствената колективизация, проведена от комунистическия режим през 50-те и 60-те години на XX век", обясни той.

"В България често след преброяване на населението се концентрираме върху сухи факти - колко сме намалели, с колко ще намалеем през следващите десетилетия и дотам спира дискусията за това, без да се разгледат едни много опасни следствия от депопулацията на страната и териториалната депопулация - от пълното обезлюдяване и разпада на селищната мрежа в районите с най-отчетливи негативни демографски тенденции", отбеляза доц. Николай Цеков.

Специалистът лично организира събиране на данни от преброявания, направени през 2001 г. и 2021 г. След анализ установява потресаващия факт, че площта на така наречените демографски пустини през 2001 г. съставлява малко под 25,1% от територията на страната, докато през 2021 г. площта на тези територии рязко нараства до почти 40% от територията на България.

Страната ни има територии с големината на държави като Нидерландия, Швейцария или Дания, които са с минимално население.

Изследването на доц. Цеков има за цел да бъдат показани косвените щети върху България и нейното земеделие, вследствие процеса на застаряване на населението.

Конфискуваните земи

По думите на доц. Цеков през 50-те и 60-те години на 20-и век по много неприличен начин и насилствено е конфискувана земята на около 2 млн. души от българското население, които са принудени да емигрират в градовете.

Специалистът коментира, че за периода до 1965/1966 г. ежегодно между 80 и 100 хиляди човека от сегашните демографски пустини се преселват от селата към градовете на България, където намират някакво по-сносно съществуване в бетонните гета, които създава социализмът, като ги предпочитат пред безработицата на село, предизвикана от липсата на земя.

"С колективизацията се разкъса пъпната връв между стопанина и земята", коментира доц. Цеков.

"Варна има четири общини, в които няма признаци на демографско опустиняване. Градът създава условия хората да могат да живеят в по-отдалечени селища и да ходят на работа във Варна или пък да работят дистанционно. В Пловдив има шест такива общини, а в София  - пет общини. В Благоевградска област, където има и роми, и българомохамедани, и турци, има четири общини, които нямат признаци на демографско обезлюдяване. В Плевенска област има четири общини без признаци за демографско опустиняване за последните 20 години. От 265 общини в България 217 понастоящем са тези, в които има ядра на демографско опустиняване – т.нар. ,,ядра на активна депопулация", обясни доц. Цеков.

Той посочи, че през 2001 г. е имало само 173 общини с признаци на обезлюдяване, което показва, че броят им е нараснал с 44 общини, само за период от 20 години.

По думите на доц. Цеков днес са унищожени стотици хиляди декари от най-плодородната земя в Европа – Тракийски чернозем, който е с огромен потенциал за зеленчуци и всякакви култури, които могат да бъдат отглеждани.

"Щом няма хора, които да обработват тези земи, може да си представите ефекта от липсата на политики в тази посока", коментира той.

"Села без родило"

По думите на доц. Цеков обитателите на демографските пустини са близо 3 процента от населението на България, а преди 20 години са били 1,8 процента. Средната гъстота на населението в тези демографски пустини през 2001 г. е  пет души на квадратен километър, а сега е 4,3 души/кв.км. „Това показва, че се разширяват демографските пустини, но и населението в тях намалява'', обяснява специалистът.

Характерно за почти всички демографски пустини е, че са със свръхзастаряло население – повече от 25 процента от населението е на възраст между 65 и повече години, като в много от т.нар. „села без родило“ от почти 30 години не се е раждал човек‘‘, обясни специалистът.

Според доц. Цеков, за да се върнат младите хора в селата, трябва първо да се преобразят много неща в политиките и на България, и на Европейския съюз, а най-важната задача е да се възстановят третокласните и четвъртокласни пътни селищни мрежи.

"Един от начините това да стане е чрез устойчиво електроснабдяване и постоянно водоснабдяване без режими", посочва той.

Изгубените поколения

Доц. Николай Цеков разказа, че според изследване на Европейската фондация за основни човешки права, България има най-висок дял на безработни, неучащи и нестажуващи младежи на възраст между 15 и 29 години, наброяващо около 200 хиляди души. Изследването показва, че държавата ни е абсолютен рекордьор в Европа, като над 105 – 110 хиляди човека от тези 200 хиляди са от ромски произход.

"Имаме огромен проблем – нямаме работна ръка и отглеждаме едни "изгубени" поколения. Близо 20 процента от хората между 15 и 29 години нито четат, нито пишат. Те не правят това, което се очаква от тях като бъдещ прилив на работна сила и на работна ръка. Тези проблеми за жалост излизат от погледа на обществото", добавя той.

Продължи да четеш