„Местан е етнически турчин и трябва да бъде уважен като такъв“. Това заяви лидерът на ДОСТ в предаването „Тази сутрин“ по bTV. Той посочи, че концепцията за етнонацията, свързана с идеята за еднонационалност на българската държава, е философията на Възродителния процес, но подчерта, че твърдо е против сепаратизма. „Не искам нищо повече от това, което България поиска за нашите сънародници в Албания, Украйна, Унгария“, каза Местан по повод идеята си за признаване на турско малцинство в България.
На въпрос с какво самосъзнание е, гостът отговори: „Аз съм български гражданин, етнически турчин, изповядвам исляма и се чувствам европеец като културна нагласа (...) В България имаме проблем с несъстоял се дебат какво влагаме в израза еднонационалност на българската държава. Ако се има предвид етноса, аз съм с турско етническо самосъзнание. Ако се има предвид принадлежността към България, към гражданската нация на България, моето самосъзнание, естествено, е българско. Не трябва да се бъркат понятията етнос и нация. Те са разноредови понятия. Една нация може да съдържа в себе си един-два-три или повече етноса“.
Той посочи и че няма турско гражданство и никога не е имал намерение да има друго гражданство освен българското.
На въпрос кой е нарушил правата му, за да иска признаването на отделно малцинство, след като, както сам посочи, свободно ходи на джамия и говори на турски език, Местан отговори: „Забравяте, че плащам глоби за ползване на майчин език по време на предизборна кампания. Представяте ли си нашите сънародници – българите в Украйна, да бъдат глобени за това, че при участие на местни или парламентарни избори говорят на български. България няма право на политика на двойни стандарти“.
Гостът посочи още и че неговите деца „като етнически турци нямаха възможност да изучат своя език, защото живяха с мен в София и нямаше как да се организират паралелки по майчин език, поради простата причина, че бяха сами в класа. В семейството си съзнателно говоря с тях и на български, но поех и родителска отговорност да запълня онова, което българската образователна система не им даде – научих ги и на майчиния им език“.
„Наличието на малцинства в една държава е въпрос на обективен факт, а не е юридически въпрос. Едно малцинство няма да възникне с акта на признаването в основния закон, нито ще престане да съществува, ако конституцията отрича съществуването на малцинства“, каза още Местан.
Аргументите против признаването на малцинства в България се свеждат до два. Първият е – България е еднонационална държава и затова в нея няма малцинства. Това е разбирането на нацията като етнонация. Тази теза е нонсенс. Концепцията за етнонацията, свързана с идеята за еднонационалност на българската държава, всъщност е философията на Възродителния процес. Защото ако България е еднонационална държава в смисъла на етнонация, това означава, че всички сме етнически българи. Това никога няма да признаем. В съпротивата против тази политика на Възродителния процес десетки загубиха живота си или лежаха в комунистически [лагери]. Ако имаме разбиране за българската нация като гражданска нация, то концепцията за гражданска нация предполага наличието на малцинства“.
Вторият аргумент, по думите му, е „страхът, ужасният страх от сепаратизъм“. Местан отрече неговите действия да подтикват към сепаратизъм и добави, че в устава на ДОСТ е записано, че партията е против всякакви прояви на сепаратизъм. „Не разделяме, а обединяваме обществото, защото признаването на статут на малцинство ще възстанови чувството за справедливост“, заяви той.
Според Местан „в България наличието на малцинства е обективен факт“, но и „има огромен проблем с правата на малцинствата, защото интегрирането им в българското общество не е осъществено по европейски стандарти“. За себе си той посочи, че е нарушено правото му да ползва майчиния си език по време на предизборна кампания, за което е завел дело в Страсбург и ще спечели.
„Не искам нищо повече от това, което България правилно поиска за нашите сънародници в Албания, Украйна, Унгария. Защото, ако всички права на нашите сънародници там са спазени, защо настояваме да получат статута на малцинство?“, попита той.
Запитан кой финансира ДОСТ в момента, Местан призна, че имат „доста сериозни проблеми“ и „тук-таме ще се наложи да закрием офиси“. По думите му постъпленията на партията са единствено от членски внос и дарения на членове и симпатизанти и партията не е получила „и стотинка от Република Турция“. За твърденията на прокуратурата, че с пари от Турция „Асоциация Бату платформ“ е финансирала закупуването на пакети с храна в Кърджалийско, с които да се агитира за ДОСТ, Местан каза: „Не знам за какво говори (главният прокурор Сотир Цацаров, бел. ред.), единствените пакети, чието раздаване беше спряно от полицията в Кърджали, са купени с пари на партията и дори публикувах фактурата, с която са закупени. Хранителните пакети бяха предназначени за раздаване след изборите и са раздадени след изборите“. Парите за тях – 8400 лв., дошли от членския внос и дарения. „Научих за съществуването на тази фондация от съобщението на прокуратурата. Нямам комуникация с нея, нито с нейни управителни тела“, каза Местан.
В отговор на въпрос той каза още, че в момента живее със спестяванията си и няма друга заетост. А наскоро бил в турското посолство, заедно с цялото партийно ръководство, за „прощално кафе“ с прибиращия се посланик Сюлейман Гьокче.
Вижте целия разговор във видеото
