Очаквам България да влезе в чакалнята на еврозоната догодина. Това каза в предаването „Тази сутрин“ по bTV главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева.
„Политическото решение може да бъде взето много бързо и очаквам, че то ще бъде взето бързо, защото икономиката на Европа е в добро състояние, европейците подкрепят еврото повече, отколкото когато и да е в неговата история – 64% от европейците казват: „Еврото е добро за нас“. Това означава, че обществената среда в България и Европа е позитивна“, каза тя.
От влизането в чакалнята до влизането в еврозоната обикновено минават три години, но това е време, което българите ще могат да усетят като полезно за тях – вземат се решения, които правят икономиката още по-стабилна, добави Георгиева.
Според нея българският бюджет е много стабилен и за него „може да се кажат много хубави неща, защото дефицитът е под контрол вече толкова много години подред, инвестирането в дългосрочни проекти, които гарантират България да се вдига нагоре – то се вижда от хората. И най-вече този бюджет казва: „Ние българите можем да влезем в еврозоната – с нашата фискална дисциплина, с това как се отнасяме с инфлацията, с това колко добри са балансите в нашата икономика ние можем да влезем в чакалнята на еврозоната“.
„Това е важно, защото еврозоната се интегрира и ще се интегрира повече – смята Георгиева. – Като ни е закачена валутата за еврото, ние и без това работим по правилата на еврозоната, но не можем да седим на масата и да участваме в изработването на тези правила“.
На въпрос за Шенген тя посочи, че страната е готова, всички технически условия са изпълнени и присъединяването ни към зоната е въпрос на политическо решение от страните членки. „Доколкото разбирам, те са по-отворени днес, отколкото бяха преди година. Да стискаме палци най-сетне това да се случи, страната е готова“, посочи Георгиева.
Според нея променените настроения са най-вече защото „европейската интеграция отново тръгна на по-висока скорост. Това е не само заради брекзит, но и защото 10-те години на криза ни сложиха обеца на ухото – да не приемаме нашата системата на солидарност като даденост. Брекзит в този смисъл помага. Брекзит показва, че трябва да се държим за ръце, заедно сме по-силни“.
Георгиева всъщност е в страната заради срещата на върха на лидерите от Западните Балкани, на която присъства като представител на Световната банка. Сред темите на форума са проекти и идеи за улесняване на транспорта и търговията между страните от региона.
Запитана дали Световната банка ще помогне за изграждането на Коридор №8, тя отговори: „Вече даваме пари, осигурили сме част от финансирането за осми коридор на територията на Македония. Тук, в България, работим с правителството да има електронна система за събиране на такси и да може това финансиране да помогне на България да поддържа пътната си мрежа и да строи нови пътища. Но най-важното, което ще направим за осми коридор и общо за транспорта в региона, е един регионален проект, който цели да ускори преминаването през граничните пунктове и да махне тези пречки, които правят така, че един камион да пътува от Скопие до София шест часа. Ние искаме да го направим три – три и половина часа най-много“.
По думите ѝ пречките са три. Първо – това, че много от пунктовете са тесни и има гишета и от двете страни. Видяхме колко много се ускорява движението между България и Сърбия, когато има само едно гише, посочи тя.
Втората пречка е, че по пътя има места, които не са ремонтирани и бавят движението. Това е проблем, който може да бъде отстранен бързо.
Третото и най-интересното е да ползваме новите технологии, за да може опашките, които сега са физически, да ги направим виртуални – интелигентни транспортни системи. Не струва много – между 15 и 30 млн. долара за страна, като вече три страни от Западните Балкани са се съгласили.
Георгиева посочи, че България е успяла да наложи Западните Балкани като един от приоритетите на своето председателство на Съвета на Европейския съюз, а това помага много за приемането на нашите съседи. В този регион трябва да се интегрираме, каза тя и посочи Балтийските страни, които търгуват много повече помежду си.
Георгиева посочи и че в разговор с австрийския си колега премиерът Бойко Борисов е поставил въпроса как темата за Западните Балкани може да бъде продължена и по времето на австрийското председателство. „Това означава, че даваме не шест месеца, а година гарантирано внимание на Западните Балкани“, изтъкна тя.
„България се развива много добре – каза още Георгиева. – Да си припомним, че през 1990 г. ставахме в 4 ч. сутринта, за да се редим на опашки за мляко – това вече го няма. Тогава доходът на българина беше 1400 долара, сега е близо 8000. Разбира се, имаме още много работа за вършене, но трябва да се гордеем с това, което сме постигнали“.
На въпрос дали според нея виновниците страната да стигне до онова положение ще бъдат наказани или поне посочени, тя отговори: „Знаете ли, като ходя по света, страните, които се развиват най-добре, са тези, които гледат напред, които се опитват да си представят какво трябва, за да сме успешни в една икономика, където ще има изкуствен интелект, където голяма част от работата ще мине към роботите. И затова си мисля, че и за нас в България е по-важно да гледаме напред“.
Вижте целия разговор във видеото:
