Проектът за антитерористичен закон, публикуван от МВР за обществено обсъждане, е писан по задължение и няма да промени нищо. Около тази теза се обединиха експертите проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и полк. Николай Марков, който е бивш офицер от НСО. Според тях членството ни в Европейския съюз е довело до нуждата да бъде съставен подобен нормативен акт, тъй като в повечето страни от съюза го има.
От друга страна така съставен антитерористичният закон няма възможност да доведе до реално противодействие. „Ако има обосновано предположение, че някой се занимава с такава дейност, то ние отиваме и го предупреждаваме. Алогично е щом подозираме някой, то вместо да го проучваме, ние го предупреждаваме, за да се укрие”, посочва недомислиците проф. Радулов. Той посочва и друг пример – забраната на заподозрян да напуска страната. „Да му се забрани да пътува зад граница е смешно. Той ще мине пет пъти през границата, там няма табелка на кой му е забранено да минава”. По думите му нормативният акт би имал ефект ако лицето е законопослушен гражданин.
Съмненията в експертността на закона не са единствения повод за тревога. Според полк. Марков проблем е, че той важи само на територията на България и това значи например, че външни финансови потоци не могат да бъдат контролирани. „При превенция на тероризъм се следят финансовите потоци. Излизайки извън България на тези операции, то нашите правомощия се изчерпват”, уточни той, подчертавайки, че се администрира система, която не може да произведе сигурност.
Радулов беше категоричен, че споровете, които се завихриха около закона идват от липсата на доверие в институциите. „Явно е че няма доверие в управляващите щом във всеки закон за подслушване или суспендиране на човешки права всички се съмняват, че нещо се случи. Законът за СРС в момента позволява всеки да бъде наблюдаван без да е извършил каквото и да е. Той е толкова широко формулиран, че всеки може да стане обект. Всички си мълчат, а е много по-скандален”, посочва той.
Не на последно място проф. Радулов разпозна като проблем и състава на щаба, който би се съставил при евентуален терористичен акт. Според него това, че те са политически личности би било неефективно, защото те биха действали в защита на политическата си кариера, а не да взимат непопулярните трудни решение.
Експертите се съгласиха и че темата за противодействие на тероризма е комплексна дейност и ефект не се постига само една служба и един закон. Бившият офицер от НСО даде пример с това, че наказателният кодекс в момента дори не разпознава думата „терорист” и правната истина се оказва различна от фактическата.
