Бившият вицепрезидент и министър на вътрешните работи беше осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, а бившата началничка на управление "Архиви" към МВР - на 2 години затвор при общ режим.
Върховният касационен съд призна генералите за виновни за това, че са злоупотребили с властта и са превишили правата си, унищожавайки част от архива на бившата Държавна сигурност. Повече от 144 000 оперативни дела са заличени напълно, а над 8 000 досиета - частично.
"Никой от нас не би се замислил да предприема екстрени мерки спрямо архива на министерството, ако не беше тази реална опасност, голяма опасност от разграбване на архивите", обясни генерал Семерджиев.
Ексвътрешният министър каза, че ще наказанията ще бъдат обжалвани. Според него, делото е политическа поръчка. Доказателство за политическата му насоченост е и факта, че процесът се гледа при закрити врати, заяви Семерджиев. Така доказателствата, представени от него и Нанка Серкеджиева в тяхна защита, остават скрити за обществото, смята той.
Желю Желев, Ахмед Доган, Стефан Гайтанджиев и Петър Берон не са призовани като свидетели. Според Семерджиев те знаят доста по повод унищожения архив.
Присъдата може да бъде обжалвана в 14 дневен срок.
Двама от членовете на съдебния състав я подписаха с особено мнение.
Делото беше образувано през 1992 година. Тогава ексминистърът на вътрешните работи Йордан Соколов назначи експертиза и установи, че 100 000 досиета на българи липсват. Две години преди това Атанас Семерджиев е разпоредил архива на Държавна сигурност да се унищожи според преценката на оперативните работници. Ексшефката на архива е помогнала за изпълнението на тази заповед. Унищожението започва на 27 януари 1990 г. и приключва след 11 дни.
