Ден след като премиерът Бойко Борисов предупреди, че събитията в Турция "ще послужат за пример от какво трябва да се пазим в България", парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред свика извънредно изслушване на службите за сигурност по повод ситуацията в южната съседка.
Според обобщението на заместник-вътрешния министър Гунев, "непосредствени рискове след опита за преврат в Турция за България няма, макар че средносрочни и дългосрочни рискове все пак съществуват".
От неуспешния опит за преврат насам медиите не отместват поглед от Турция. Експерти и журналисти ежедневно анализират и коментират ситуацията и прогнозират трудни времена за съседната държава, които неизбежно ще имат отражение върху отношенията между България и Турция.
Бившият външен министър Ивайло Калфин оценява събитията в съседна Турция като едновременно тревожни и тъжни. Пред „Дойче Веле” бившият първи дипломат коментира, че стремежът на Ердоган към еднолична власт в Турция ще създаде значително напрежение сред турското общество. "Тези действия е възможно да направят Турция по-агресивна в международните отношения и аз не съм никак сигурен дали такова втвърдяване може да бъде за добро или лошо в нашия географски регион", смята Калфин.
Какво да очакваме?
Според бившия външен министър, не опитът за държавен преврат, но и предхождащите го репресии спрямо турските медии и съдебна система, както и започналата след това "чистка" далеч не се вписват в европейските ценности, а тъкмо обратното.
"Срещу тези свои действия президентът Ердоган издига заплахата от бежанците. И тъкмо затова твърдя, че е възможно Турция да предприеме по-силов подход и да се опита да постави пред свършен факт своите партньори. А подобно поведение не трябва да бъде приемано и толерирано от ЕС и България", е убеден Ивайло Калфин.
Програмната директорка в Центъра за либерални стратегии Антоанета Приматарова смята, че отношенията между Турция и ЕС, а оттам и с България след сегашните събития са поставени на карта. Според нея визовият проблем в тях е най-малкият. Експертката признава, че е притеснена от сигналите за въвеждане на смъртното наказание в Турция и смята, че подобно действие е напълно неприемливо за Запада.
"Затова, ако погледнем на ситуацията през българската призма, следва да отчетем, че при евентуална ескалираща нестабилност в нашата съседка, притесненията на българското правителство не са без основание. Неслучайно премиерът Борисов нареди на военния министър да усили присъствието на военни по границата", отчита Приматарова. Според нея, ситуацията е твърде нестабилна, динамична и носи риск да бъде нарушено крехкото равновесие в региона, ако въобще сега може да се говори за равновесие.
"От друга страна е много трудно в момента да се прогнозира накъде ще тръгнат събитията през следващите дни и седмици. ЕС все още приема споразумението с Турция за бежанците и визите като валидно, макар че то също става твърде нестабилно", отбелязва пред „Дойче Веле” експертката.
Изследователят от Центъра за европейски изследвания в Харвард и директор на Института за европейски политики Димитър Бечев публикува тези дни на уеб-страницата на Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) своя статия, в която отбелязва, че след като опитът за преврат е затегнал хватката на Ердоган върху властта, единствена "промяна в играта" би могла да настъпи, ако Турция бъде обхваната от икономическа криза с драматични размери.
Според анализатора, това би могло да дестабилизира правителството, да свие подкрепата за партията на Ердоган - Партията на справедливостта и развитието - под необходимите 40 на сто и да доведе до предсрочни избори. "Подобен сценарий към днешна дата обаче изглежда малко вероятен", отбелязва изследователят и припомня, че през първото тримесечие на 2016 турската икономика е регистрирала забележителен растеж от 4.8% от БВП в сравнение с миналата година. "Поради това на хоризонта не се очертава криза", обобщава в статията си Бечев.
А българските турци?
Специално за „Дойче Веле” от Харвард изследователят допълва, че Турция не е застрашена от нестабилност, а по-скоро от "прекалена стабилност начело с Ердоган".
Бечев не очаква резки промени в отношенията на Анкара с нейните съседки, в това число и с България. Напротив, според него, Ердоган ще се опита да компенсира затягането на контрола в държавата си с инициативи за сътрудничество навън.
"Помирението с Израел вече е факт, наблюдава се затопляне на отношенията с Русия, а най-важният аспект остава изпълнението на сделката с ЕС за мигрантите. Ако обаче кризата в Турция се задълбочи, това ще е лошия вариант, който може да доведе до разрив между ЕС и Анкара, до нова бежанска вълна и до опасно обтягане на двустранните отношения", смята политологът.
Той не очаква промени в отношението към българските турци след потушаването на преврата. "Те са относително малка група в Турция и нямат решаващо значение за събитията в страната", отбелязва Димитър Бечев.
Южната съседка на България е сред нейните водещи търговско-икономически партньори - до началото на юни износът за Турция е достигнал почти 1.5 милиарда лева. Освен това, като перспективен директен доставчик на енергийни суровини от Каспийския регион и Близкия Изток за Европа, Турция е важна транзитна страна, която чрез диверсификация на пътищата за снабдяване може да допринесе за енергийната сигурност на България и Европа.
Според официалната статистика, до май тази година страната е била посетена от над 116 хиляди българи, като на почивка и екскурзия там са били почти 33 хиляди човека - и то въпреки зачестилите атентати.
