Мерките срещу разпространението на коронавируса превърнаха домовете на много работещи в техния хоум офис. Така американците са спестили 60 милиона часа дневно от пътуване към работните си места и обратно в периода от средата на март до средата на септември.
Това показва социологическо проучване на екип от Станфордския университет и Университета в Чикаго.
Въпреки повечето свободно време не всички са се възползвали от възможността за повече почивка. Основната работа на американците е погълнала най-голяма част от спестено време от придвижване.
Резултатите показват, че за нея са отделяни над 35%, или 22 млн. часа дневно. 15,5%, или повече от 9 млн. часа, са били отделени за домашни задължения и ремонти, над 11% за грижи за децата, а 8,4% за втора работа.
Това прави над 70% от 60-те млн. часа дневно, спестени от американците, които са били отделяни отново за някакъв вид работа и задължения. Само 30%, или 18 млн. часа, са били посветени на почивка и други развлечения както гледане на телевизия и спорт.
Парадоксът на продуктивността
Парадоксално, въпреки че хората са насочвали повече от една трета от времето, което иначе биха прекарали на път за работното място, в работа те споделят, че са се трудили по-малко.
По изчисления на учените американците са работили средно над 36 часа на седмица преди пандемията. От хоум офиса обаче те са работили само 32 часа.
Едно от обясненията за противоречието са по-редовните почивки, от които се възползваме у дома. Те могат да бъдат прекарани както в релакс, така и във вършене на къщна работа или грижа за децата.
Оценката на продуктивността не зависи единствено от времето прекарано работейки
Проучване от 2014 г., проведено сред работещите в голяма китайска туроператорска агенция, показва, че работата от вкъщи има положителен ефект върху ефективността на труда. Тези, които са били разпределени да работят у дома, са имали 13% по-добро представяне от онези, които са останали в офисите.
Според екипа на последното изследване в САЩ 20% от работата ще се върши от хоум офисите след пандемията в сравнение със само 5% отпреди това.
Въпреки това учените обръщат внимание на икономическото неравенство, което се откроява при прогнозите. Според тях високоплатените позиции ще имат повече право на избор откъде да вършат работата си, отколкото тези с по-ниски заплати.
