Руската настъпателна операция в Украйна продължава своя ход. Ключови градове като Харков и Мариупол са блокирани и понасят тежки ракетно-бомбени удари, в Одеса очакванията са за руски десант в близките дни, но остава висящ въпросът какво ще се случи със столицата Киев.
За Москва евентуално превземане на града ще е с ключов ефект в търсенето на окончателна победа във войната, защото би разстроило политическото и военно ръководство на противника. Въпросът е на каква цена може да се преследва подобно развитие.
По времето на Путин руската армия е превземала столица, тази на Чечня – Грозни. Направи го след седмици на унищожителни удари, отнели живота на хиляди цивилни хора. И украинците, и западните наблюдатели се надяват да не видим повторение на събитията от зимата на 1999 – 2000 г.
Припомняме отговорите на най-важните въпроси
Защо Грозни е сринат?
Руската армия търпи огромни загуби и става за срам пред целия свят, когато през декември 1994 г. се опитва да вкара танкове в столицата на отцепилата се Чечня. Тежката бойна техника, управлявана от неопитни наборници, е унищожавана от добре обучени, въоръжени и мотивирани местни бойци с гранатомети и картечници. Цели два месеца улични сражения и промяна в тактиката са нужни на руснаците, за да превземат града. Градът е разрушен, цивилните жертви са близо 30 000.
5 години по-късно избухва нова чеченска война. Националистически настроените сепаратисти междувременно са изпаднали под влиянието на ислямисти, но ред събития като атентатите в Русия през септември 1999 г. (когато за кратко са арестувани агенти на ФСБ) оставят и до ден-днешен съмнения, че спецслужбите са дирижирали събитията по начин, който да направи конфликта неизбежен, а и да повиши популярността на тогавашния премиер и бъдещ президент. Името му е Владимир Путин.
Този път провали не са допустими и атаката по Грозни е организирана по коренно различен начин, като целите са две – да бъдат намалени до минимум загубите на руските сили, но и да се направи демонстрация на сила.
Какво използват руските сили?
В Грозни руските танкове влизат чак когато градът е доведен до състояние, в което е невъзможно да бъде отбраняван.
За това се грижат големи количества тежка артилерия, залпови реактивни установки „Град“, „Смерч“, „Ураган“, балистични ракети „Скъд“ и „Точка“, касетъчни и вакуумни авиобомби и ракети. Всички те не са особено подходящи за нанасяне на прецизни удари, но и не е това целта.
Грозни към началото на операцията през октомври 1999 г. е превърнат в град крепост – под блоковете има бункери, навсякъде са заложени капани, а мрежа от тунели позволява на чеченските бойци да се придвижват бързо между различни точки.
Руското командване обявява, че всеки, заварен в града, ще бъде считан за терорист – въпреки че около 40 000 души (сред тях – болни и възрастни) остават блокирани в мазетата си по време на обсадата.
Кой страда най-много от ударите?
Както във всеки конфликт, и във Втората чеченска война губещата страна са преди всичко цивилните. Още първият масиран ракетен удар на 21 октомври 1999 г. убива около 140 невинни хора, а стотици са ранени. Руските ракети „Скъд“ поразяват няколко точки в Грозни, включително и препълнения пазар, джамията и АГ болницата.
От ноември нататък руснаците унищожават с артилерия и авиация всяка точка, от която се стреля по тях. Отново са разрушени много цивилни сгради, включително и полеви болници.
Кога приключват бомбардировките?
През януари сепаратистите правят опит да пробият обсадата, като хиляди цивилни заедно с тях се опитват да избягат в планините. Стотици са жертвите, когато те се оказват едновременно в минно поле и под артилерийски и ракетен обстрел.
В началото на февруари руските сили влизат в града и започват разчистване на оставащите сили на сепаратистите. На 6 февруари Владимир Путин обявява, че операцията е приключена. В масови гробове из града са открити хиляди тела на загинали хора – руски и чеченски бойци и цивилни.
Въпреки превземането на Грозни, чеченските сепаратисти продължават военните действия, прилагайки партизанска тактика в размирната република до 2009 г.
Къде е международната реакция?
Кървавата битка за Грозни е осъдена от международната общност, но думите не се превръщат в действия. Важно е да имаме предвид, че това е друго време, отдалечено на повече от две десетилетия от нас. От една страна, войната в Косово тогава е съвсем скорошно събитие, в което Москва в крайна сметка не се намесва в подкрепа на съюзника си Югославия срещу НАТО.
Освен това, Втората чеченска война далеч не предизвиква такова внимание на Запад, колкото тази от 1994-1995 г. Битката на Путин с ислямските бойци се вкарва от някои изследователи в по-големия разказ за сблъсъка с религиозно мотивирания тероризъм, който тепърва ще ескалира с атаките в САЩ от 9/11 - макар контекстът да е твърде различен.
Как изглежда Грозни днес?
Чеченският народ е известен със своята непокорност. Москва установява контрол над републиката, като застава зад силен местен лидер. В момента в Грозни управлява с желязна ръка Рамзан Кадиров, който като млад също се е борил с руските сили, но днес е сред най-близките до Путин хора. От 2007 г. той е президент - наследява баща си, който загива в атентат.
Междувременно, Русия инвестира сериозни средства за възстановяването на града и държавата.
Така Грозни днес не прилича на „най-разрушеното място на света“, както го нарича ООН след войната.
В същото време, обаче, и самото чеченско общество е съвсем различно – преди войните то е по-скоро светско, докато днес Кадиров управлява по закони, които са сравнявани с шариата и които нямат много общо с това, което важи в другите части на Руската федерация.