„Може би покойният лорд Атли беше прав“, каза веднъж Маргарет Тачър – „когато заяви, че референдумите са инструмент за диктатори и демагози“. Да, историците много добре знаят, че Тачър не беше от почитателите на референдумите. Тя виждаше в тях опасност, инструмент за тези, които се страхуват да поемат отговорност.
На другия полюс беше Шарл дьо Гол. За него референдумите бяха пряка връзка с народа. През 1962 г. той организира референдум, който утвърди прекия избор на президента, давайки на институцията нова сила и правомощия. Но през 1969 г. същият механизъм го свали - референдум за ограничаване на парламента бе отхвърлен, и Дьо Гол подаде оставка на другия ден. Тъжен край на една велика политическа кариера.
Тачър беше свидетел на тези процеси в съседна Франция. От историята тя знаеше, че всеки тоталитаризъм се настанява в една държава първо като „власт на народа“ чрез референдум, който да придаде легитимност на авторитаризма.
Така Хитлер през 1934 г. попита германците дали приемат обединяването на позициите на канцлер и президент. 90% гласували „за“ и той се нарекъл фюрер. Той изплагиатствал референдума на Мусолини, който пет години по-рано попитал италианците „Подкрепят ли избирателите „Националния лист“?“. Естествено нямало изненади – 99% гласували „за“, независимо, че само кандидатите на фашистката партия можели да участват в изборите.
И Сталин бил съгласен. Две години след Хитлер и той питал народа, който почти със 100% приел новата конституция, която гарантирала „права и свободи“. По подобен начин комунизмът окончателно установил властта си в България след 9 септември 1944 г. Монархията била ликвидирана след референдум през 1946 година с над 90% от гласовете.
Диктаторите популисти освен да организират референдуми, много обичали да пишат книги, които кръщавали на цветове. Мао в Китай излял мислите си в „Червената книга“, а Муамар Кадафи написал „Зелената книга“. Любимо мое четиво, особено главите за „Жената“ и за „Футбола“.
В първата глава Кадафи пояснява, че „мъжът е човек и жената също е човек. Но все пак да бе забравяме, че жената е жена, докато мъжът си е мъж“. А за футбола разсъждава колко е грешно 22-ма души на терена да си „присвояват правото да играят с топка, докато хиляди ги гледат, вместо и те да играят“. Да, сигурно се усмихвате, но тази книга става нещо като пътеводител за „премахване на традиционната държава и замяната ѝ с власт на народа“ в Либия. Разбира се, след референдум...
Всички тези примери от различни периоди ни показват, че референдумите не са универсално лекарство. Те могат да се ползват като стъпка към диктатура. В демократичните общества те могат да обединяват, но могат и да разединяват. Особено във време, в който се давим в океан от дезинформация, в който може да потъне всеки публичен дебат.
Това е и причината след Брекзит в Европа много внимателно да се организират референдуми по генерални въпроси, за сметка на допитвания основно по вътрешни теми като съдебната реформа в Италия, въпроса за семейството в Ирландия, предсрочните избори в Словакия. Само Молдова рискува с референдум за включване на европейската интеграция в конституцията на страната. Резултат беше на кантар – 50,5% гласуваха „за“, докато 49,5% все още вярват, че вотът им бил манипулиран. Този резултат представителен ли е за „гласа на народа“ според вас? Обедини ли обществото или го разедини още повече?
Не ме разбирайте погрешно, аз не съм против референдумите, но в днешния свят стана прекалено лесно, а и доста евтино през социалните мрежи да се влияе на огромни групи от обществото. Защото когато алгоритмите те затворят в балона на собствените ти стереотипи, няма сила, която да те накара да промениш позицията си. Свят, в който гледаш през емоциите, а не през разсъдъка си. И все по-трудно демонстрираш търпимост към аргументите на другите. Така мненията се превръщат в куршуми. Дебатът изчезва, остават етикетите и омразата – към Европа, към еврото, към всичко, за което сме се борили в последните 30 години.
Но да се върнем към началото на този коментар. Шарл дьо Гол печели власт и губи цялата власт след референдуми. Маргарет Тачър пък мразела референдумите основно по една причина. Защото за нея те били начин за политиците да избегнат вземането на трудни решения, като прехвърлят отговорността върху гражданите чрез „битка на лозунги“, а не на аргументи, знания и идеи. Битка на лозунги, която в тази токсична среда може да ни коства много.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
