Остава по-малко от месец до парламентарните избори на 11 юли. Какви подходи ще използват партиите, за да не повторят изборния резултат от 4 април? Отговор на този въпрос в „Тази сутрин“ се опитаха да дадат политическият анализатор доц. Росен Карадимов и социалният антрополог Харалан Александров.
„Контекстът на предстоящите избори е променен. Вече сме в посткоронавирусна ситуация – няма го затварянето, високата тревожност и фрустрация, спокойно е, икономиката е добре – обстановката е много по-ведра отпреди, има и Европейско първенство по футбол. Всичко това изисква да се промени подхода и партиите го усещат интуитивно и променят жанра и бавно от критика и протест се преминава към опит да се конструира позитивен разказ за бъдещето, какъвто е напълно възможен, разбира се“, смята Александров.
„Ние стигнахме дотук, защото така наречените партии на протеста не искаха да признаят очевадното, че БСП не е част от статуквото през последните години“, заяви Карадимов.
Според него социологическите проучвания отново показват фрагментиран парламент и без „изграждане на мостове“ и „премахване на разделителните линии от партиите на протеста“ кабинет няма да има.
„Всички трябва да си дадат смета – без БСП правителство не може да бъде съставено“, смята Карадимов.
„Съвсем сигурно е, че трябва да започне разговор, трябва да се усъвършенства коалиционната културата“, коментира и Харалан Александров, според когото разделението действа в полза на статуквото.
„В последните месеци партиите на статуквото влизат във форма, което поставя в много сложна ситуация партиите на протеста заради разногласията“, смята социалният антрополог и даде като един от примерите на изборна мобилизация ДПС, които са получили подкрепа и в Турция, и в ЕС, където са оглавили АЛДЕ.
Американските санкции по закона „Магнитски“ със сигурност ще имат отражение върху партиите. Според Карадимов най-малко засегната е БСП.
По думите на Александров санкциите са показали, че „ако българските си мислят, че могат да надхитрят хегемона, то това не е така“ и не могат да употребят американците за вътрешнополитически цели.
Затова пък, според антрополога, сега наблюдаваме от всички „унизително усилие да се харесаш на американците“, то обаче не е продиктувано от страх от „тоягата“, което показва, че не можем да използваме „морални послания“, като катализатор на промяната, а се прекланяме само пред силата.
