Преди 23 години ракета на НАТО от войната в Косово навлиза във въздушното пространство на България и пада в „Горна баня“. Жертви няма, само материални щети. В паметта на местните обаче остава спомена за преживения априлски ден.
Годината е 1999, месецът - март. НАТО удря ръководената от Слободан Милошевич остатъчна Югославия. България отваря небето си за американските самолети. Месец по-късно войната в Косово е в разгара си.
На 28 април обаче София попада в „приятелски огън“ от страна на НАТО. По време на атака по цели в Югославия американски изтребител е осветен от радар. Пилотът изстрелва ракета, която губи целта си и се насочва към българската столица.
Ракетата пада в столичния квартал „Горна баня“ на улица „Роза“ №15. Отнася покрива на къщата, а семейството се разминава по чудо без драскотина.
23 години по-късно къщата продължава да е обитаема. Собствениците ѝ обаче отказаха да се срещнат с нас и да си спомнят за преживяното тогава. На същата улица срещаме 77-годишната Ани. Живее в съседна къща и още помни тътена от падналата ракета.
„Това беше преди 20 и колко години. Бяхме си вкъщи, тресна бомбата, таванът и единият етаж им падна, после от долу намериха бомбата под един бор. Мисля, че беше Петър Стоянов тогава и човекът дойде, събраха се хората. Аз помислих, че сигурно с газовата печка или с бойлера нещо е станало. Дойдоха една-две фирми и на всички, които има бяха счупени стъклата се смениха", спомня си Ани.
23 години по-късно никой по нищо не може да различи, че къщата е била ударена от ракета. Събитията от онзи ден обаче още живеят в спомените на местните
„Синът ми беше отишъл в някакво заведение, което беше близо до мястото на падане. Всичко живо се изплаши, защото гърмът беше много голям. Мисля, че имаше паднал комин и някаква постройка беше пострадала. По-скоро страхът и шумът бяха в повече. Можете да си представите каква е била реакцията... защо НАТО се намесва тук в Югославия“, казва Александра Ангелова.
През 1999-та година синът на Ирена е първокласник в местното училище, намиращо се на метри от падналата ракета.
„Естествено, че има страх. Като има война близо винаги е страшно. Само телевизията дойде и това беше. Никой не реагира. Грешка и това е“, казва Ирена Величкова.
„То беше голяма новина. От какво да се страхуваме. Имаме си отбрана, имаме си всичко“, казва Маргарита Петрова.
А днес не липсват и аналогиите с войната в Украйна.
„Много е неприятно, много е страшно, опасно е за хората, загинали са двама души, тук нямаше жертви. Връща спомени“, смята Василка Захариева.
23 години по-късно следите липсват, но спомените за войната от другата страна на границата остават, за да напомнят колко е ценен мирът.
