Най-югоизточната точка на България и ЕС - село Резово, днес има по-малко от 50 постоянни жители. Въпреки че е разположено на черноморския бряг, то все още е истинско селце с дива природа.
Името му произлиза от името на тракийския цар Резос - произтекъл от Слънчевия бог. В миналото е било пристанищно селище, а днес е оазис на спокойствието на брега на морската шир, далеч от присъщите на цивилизацията шум и суета. Тук Резовска река отдава водите си на морето и символично отделя родния бряг от този на съседната ни държава Турция.
„Резово е създадено през 1903г. защото старото село е изгорено от турците. Преди това е имало няколко човека с огромни стада овце. Развивало се е търговия с турци – вълна, овце, мляко“, разказва Димо Киряков.
Димо Киряков е потомък на един от създателите на село Резово. Със съпругата му Стоянка помнят и най-хубавите години на селото, когато тя била учителка, а селото пълно с деца.
„Който обича спокойствието тишината, идва тук, защото в селото има само един магазин и каквото има в него, това ще вземат за храна“, казва Стоянка Киряковa.
Дълги години достъпът до селото е бил труден, вероятно затова днес то е съхранило своето неподправено очарование.
„След 9-ти (септември) се създаде един много строг режим. Тук са идвали хора само с открит лист, проверявани от МВР. За да се издаде открит лист, трябва да е сигурен човек. Резово не можеше да се развива“, казват местните жители.
Макар че живеят в едно от най-отдалечените кътчета в родината ни, те се вълнуват за всичко случващо се в нея. Някак им е трудно да повярват в промените. Не им харесва „как може една държава, една шепа хора да тръгнем да се делим на премиерски и президентски уклони“.
Казват, че животът на българина все още е в сянката на прехода. Не са сигурни какво ще им донесе и бъдещето. Според тях няма много перспективи за Резово, защото няма хубав плаж като Силистар. И допълват, че „няма база, тук да има най-много 70-80 места от къщи за гости“.
Въпреки това казват, че селото им дава всичко, от което имат нужда за щастлив живот и се надяват да не се посегне и на тази девствената природа и тишина.
Такъв е случаят и с Михаил Михов. Корените му са от Резово, но дълги години живял в Ямбол. Магията на селото обаче отново го е върнала тук.
„Чистата природа. Това е най-естественото място в България, няма застрояване. Зимно време абсолютно никой няма в селото, тук сме 20 човека постоянни жители“, разказва Михаил.
Изкарва прехраната си като рибар. Казва, че не би заменил живота на лодка.
„Доста различен, страшно добре се чувствам, удоволствие ми е да го правя и вече 15 години с това се занимавам. Горе-долу за преживяване си изкарваме“, споделя резовчанинът.
Докато плаваме с лодката му, прави впечатление, че в Резово няма пясъчна ивица, въпреки че някога е имало. А брегът е изпъстрен с лодките на местните хора. Това е и причината туристите, които го посещават, да преминават оттук.
„От българска страна е пълно с лодки, а от турска няма нищо. Преди време имаше и тук лодки, но им направиха на тях пристанище, което за нас е проблем. Ние нямаме собствено пристанище, принудени сме да стоим в реката, което за нас е голям проблем. Зимно време, когато силно вали дъжд, реката приижда. Всичките скелета, всичко изчезва и сме принудени да го правим на ново“, казва Михаил, който си спомня, че „през 2006-та не беше останал и една лодка, всичко беше отнесено“ и не знае защо от българска страна няма пристан.
За рибарите лошо време нямало. Михаил така казва и за другото време – житейското.
„Добре е да има някакво развитие на туризма тук, от друга страна не трябва да има тези застроявания“, смята рибарят.
Казва, че ако след 10 години селото изглежда така, ще е много хубаво. „Тук си е едно райско кътче - Резово“.
Това е Резово – кътче от рая с морски аромат, в което просто се разтваряш в една омайна тишина и покой.
