През последните два месеца човечеството се сблъска с невиждано досега заболяване. Въпреки призивите и въпреки хилядите починали души все още има хора, които отричат съществуването на коронавируса.
Материал на репортера на bTV Росен Цветков разкрива как работят медиците в COVID-19 отделението на най-голямата спешна болница у нас – „Пирогов“ и разкрива за същността на заразата през погледа на пациентите.
След нощната си смяна специализантът по вътрешни болести д-р Йозлем Кобакова продължава да работи до обяд. След това почива няколко часа, но това не винаги е регулирано.
„Ако имаме прием на по-голям брой пациенти, абсолютно всички сме на линия. Тук спим, тук ядем, тук живеем 24 часа“, обясни тя.
По думите ѝ повечето хора пристигат паникьосани и не знаят какво се случва с тях. Според нея страхът е породен от неизвестното.
Самата тя признава, че в началото се е страхувала - също от неизвестното. „Не знаех какво ме очаква, къде отивам, за колко време, къде ще живея, какво се очаква от мен...“, разказа тя.
Нейният най-млад пациент е бил на 31 години. Пристига от друга болница в тежко състояние и пред интубация. За радост до интубиране не се стига, а след време е изписан с две отрицателни проби.
Д-р Анна Стоименова показа и стаята, в която спят. Традиционно тя е за пациенти. Там коридорът е отцепен, редовно дезинфекциран и затова е позволено свободното движение без предпазни облекла.
Лекарите не излизат и не ходят никъде – получават всичко необходимо по асансьор.
„Това, което казваме на гражданите като успокоение, е, че каквато и пневмония да е - дали короновирусна или причинена от друг етиологичен причинител, в крайна сметка е важно да има лечение и да спазват правилата“, допълва тя.
Трима лекари си разпределят по един сектор за визитация.
„Много неизвестни. Промени в движение на много неща. Всеки ден се сблъскваме с новости и трябва да измислим начин как да бъде максимално най-добре“, така ръководителят на Спешното отделение д-р Дияна Димитрова описва ежедневната ситуация в болницата по време на пандемията.
Пациентите на самоход минават задължително през термокамера. На регистратурата ги посреща втора камера, която прави моментна снимка, ако се забелязват отклонения в температурата.
Д-р Димитрова следва своя максима: „Ако ми е писано да се срещна с COVID-19, ще се срещна. Ако не ми е писано – няма да се срещна. Моето правило в живота е, че ние трябва да направим това, което зависи от нас, а друг разполага.“
По думите на д-р Иво Стоянов ситуацията не е апокалиптична. Той смята, че у нас се разминаваме леко с пандемията.
„Лично го приемам като нещо, което трябва да се изживее. И да се спазват необходимите мерки, за да мине всичко по-бързо и по-леко“, сподели той и уточни, че в медицинската практика винаги има възможност лекарите да се заразят с различни заболявания и трябва да приемат факта, че това може да се случи.
„Пациентът се оплаква от затруднения в дишането. Оттук нататък с този следва, след като са му взети кръвните тестове, да се направи една рентгенография на гръдния кош и изчаква резултатите в Триажната зала. След това, в зависимост от това дали са положителни или отрицателни, се преценява неговото общо състояние, дали има нужда от хоспитализация в изолатор“, допълва Стоянов.
Oтделението за COVID-19 болни в средно тежко състояние се намира на етажа на бившата клиника по кардиология. Там е и т.нар „изолатор“, където пациентите изчакват резултатите от PCR пробите. В „Пирогов“ има и друг изолатор за тежките случаи, който е в друга сграда.
Величка Милкова се прибира от Холандия. Постъпва в болницата, след като ѝ прилошало и имала недостиг на въздух. Съпругът ѝ също е в COVID-19 отделнието.
„Не знам дали се притеснявах и дали се страхувах. Защото аз не вярвах, че има такава болест - коронавирус. Системи... лежим, ставаме и това е“, разказа тя.
„Помислих, че получвам инфаркт. Стигнах до телефона, обадих се на дъщеря ми, след час може би дойде, след нея и Спешната помощ. Това време ми се губи. Когато са ме докарали в „Пирогов“, са казали, че не дишам. Но ето, че са ме оправили“, сподели 85-годишната Емилия Личева.
Още на първия ден, в който е откарана в лечебницата, задухът и температурата отшумяват.
Константин Александров казва, че не е могъл да диша. Дори повдигането на ръката му го кара да кашля – почти до припадък.
„Поне до 5-6 ден не може да се очаква да има някакво подобрение в моето състояние, в което бях. Тя и майка ми е тук - през две стаи. Тя е в доста по-добро състояние от мен. 72-годишна е“.
Според него никой не е застрахован от болестта.
Емилия Личева смята, че е важно човек да има кураж и да не се отчайва. А д-р Кобакова е мотивирана от факта, че всеки ден се изписват здрави пациенти.
Емилия и Константин вече са изписани от болницата и са у дома.
Репортерът на bTV сподели за "120 минути", че при влизането си в болницата е бил притеснен, но е получил успокоението и на лекарите, и на пациентите. По думите му настанените в болницата са били оптимистично настроени, а животът в лечебницата протичал спокойно – съвсем различна ситуация спрямо представите на много хора.
