В душата на вярващия религията е нещо съкровено и лично, тихо и вечно. В душата на вярващия религията и политиката са несъвместими. Не случайно всеки тоталитарен режим, градящ култ към себе си, първо ограничава религиозните ритуали и преследва символите на вярата. Те трябва да бъдат заменени от вярата в нещо тленно, материално и бездуховно, каквато е светската власт в тоталитарните общества.
Историята ни дава достатъчно примери в тази посока.
Историята също така ни учи, че религията е най-прекият път на приобщаване към цивилизацията. Затова позволете ми да ви повторя отново приказката за двамата братя, която споделих с вас преди цели седем години отново в това студио.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Имало двама братя. По-големият бил християнин, а по-малкият езичник. По-големият пишел на азбука, чиято първа буква била кръст и се произнасяла като "АЗ". Защото вярата се разпространявала чрез словото, а истинското слово остава следи, а не промива мозъци. Молитвата пък била личен акт, а не политически слоган. А азбуката - тя била нещо велико. Наричала се глаголица, след което глаголицата станала кирилица. Големият брат преминал през своя "Златен век".
И дал същата тази вяра, чрез светото писание, написано със същите тези букви на по-малкия. Големият брат в християнското семейство винаги е бил България, а малкият - Русия. колкото и да са се опитвали да изтрият това тоталитарните режими на култове към личности и партии. Колкото и да се е навеждал големият брат през годините, за да изглежда малък, принуждаван от политическата конюнктура.
Дами и господа, вярата в Бог е нещо много по-голямо от политическите страсти. И няма религия, която да оправдава война. В този смисъл думите на руския патриарх Кирил в опит за теологично оправдаване на военната агресия, наричайки я "свещена война", са политическа пропаганда, която няма нищо общо с нашата религия, която проповядва мир, любов, въздържане от агресия. Тя няма общо с тоталитарни разузнавателни служби, пременени в расо. Или слогани от времена, в които вярата е била преследвана.
Българският патриарх Неофит например осъди тази война още в първите месеци на нейното избухване - "Пред Бога е ценен всеки човешки живот и затова войната не е и не може да бъде средство за разрешаването на нито един спор, нито за нея може да съществува каквото и да било оправдание.", каза българският патриарх.
Скандалът около статута на храма "Свети Николай" в София е повод да се замислим над всички тези въпроси. Кой се опитва да използва вярата, за да ни кара да маршируваме духом отново под тоталитарни портрети и колко несъвместимо е това с думите - молитва, милосърдие, мир, любов, търпение...