Парламентът обяви Гладомора в Украйна от 1932-1933 г. за геноцид. Предпоследният ден на депутатите започна не със закони, а с декларации.
Жертвите на комунистическия режим
“Ден за признателност и почит на жертвите на комунистическия режим. В страната по политически причини са изчезнали и убит 20 хиляди души. Неудобните и несъгласните са дамгосани като врагове на народа. Безчинства продължават 45 години”, каза Румен Христов от ГЕРБ-СДС.
През 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на от Народния съд на трима , 67 народни представители и осем царски съветници, 40 генерали и полковници”, каза Станислав Атанасов от ДПС.
Жертвите бяха почетени и с минута мълчание от депутатите. Всичко това беше бойкотирано от БСП, които демонстративно напуснаха залата.
Гладомора в Украйна
След този скандал последва втори за признаването на Гладомора в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид.
“Общите загуби на човешки животи се оценяват между 3,5 млн. и 7 млн. души. Българите, загубили живота са 100 000”, каза Стоян Михалев от “Демократична България”.
Идеята предизвика възражения от БСП и “Възраждане”.
“Не можем да градим бъдещето си върху пропасти, издълбани в миналото”, каза Ивелин Първанов от “Възраждане”.
“Започнахме това Народно събрание с гласуване на нова ескадрила самолети като първата не е пристигнала. Продължихме с даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомора. Това ли бяха националните интереси?”, попита Борислав Гуцанов от БСП.
Депутатите решиха да не дебатират по третата декларация за насилието над българи в Северна Македония.