Идеята за общ събор на Рожен дава свещеник Ангел Инджов през 1898 г. Така Роженските поляни стават мястото, където близки, роднини и приятели веднъж годишно се събирали, за да споделят болка и радост. От стари времена на Роженските поляни са почитани различни светии, покровителстващи здравето и изобилието в домовете на родопчани.
През 1898 г. Ангел Инджов, свещеник в село Соколовци, пръв дава идея за общ събор в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли, на който да се почитат всички светии на роженските параклиси.
„Ето това е някакво по-обозначимо начало на Роженския събор, когато той се превръща в събор на една и съща дата. Същевременно той е събор на хора от двете страни на границата, на земляци, до скоро били си много близки и срещащи се много по-често, но по стечение на обстоятелствата разделени от държавна граница”, разказва етнолога Таня Марева.
Забележителен момент в историята на Роженския събор е 1961 г., когато събитието става събор надпяване, където среща си дават гласовити певци и певици и чудни гайдари от цялата Родопска област. За организацията му е имало силна институционална подкрепа.
„През 1961 г. в родопската култура се ражда чудото на Рожен. Така се нарича гайдарското изкуство на родопчани, организирано от Апостол Кисьов - известният оркестър „100 каба гайди”. Когато някой каже 100 каба гайди, винаги се досеща за Роженски поляни, за Родопите и за родопската народна музика”, разказва Таня Марева.
През 1972 г. на Роженските поляни вече има 300 гайдари и от там насетне тръгва тази много популярна музицираност в България и в Родопите – да се свири на гайда, да се почита родопската гайда и тя да бъде една от емблемите на нашата страна.
„Нека да споменем и това, че родопската гайда днес е вписана в листата на националните живи човешки съкровища на България”, напомня Марева.
През 1993 г. Съборът на Рожен става национален. Тогава на сцените на Роженските ливади си дават среща певци, танцьори и инструменталисти от северна и южна България.
„През 2000 г. отново имаме забележително проявление на Роженския събор, а това е съборът на българите от целия свят, които бяха поканени от президента Петър Стоянов да почетат българската народна култура, да си спомнят за своите корени и традициите на България”, разказва Марева.
Сцените на Рожен са посрещали плеяда знаменити български изпълнители.
„Стъпила съм от 61 година на тоя Рожен, не съм прескачала никога. Рожен е обединител, Рожен е традиция. Рожен е за хоро, за веселие, за обединение. Традициите да се съхраняват, българщината да я има , да съществува дорде сме живи", споделя народната певица
Валя Балканска.
Съборът на Рожен винаги ще го има, защото той е една от културните емблеми на Смолян и цяла България. Това е място, където могат да си дадат среща миналото и силните традиции, превъплътени в нашия забързан делник.
