Вили Вуцов пред bTV: Много уважавах Илия Павлов

Треньорът на Славия Велислав Вуцов гостува на предаването на bTV "Тази събота".

"Вече съм по-усмихнат, защото имам работа и то добра работа на място, където ми е добре. Смятам, че се прибрах вкъщи, въпреки че потеклото ми е от Левски. Моят престой в Левски обаче не е свързан с добри спомени, а обратното. Приемането, отношението и развитието на цялостната ми професионална кариера в Славия беше от добро към по-добро".

Вуцов смята, че феновете на ЦСКА имат респект към него, защото има доста победи над любимия им отбор.

"Има една приказка: "Бий, за да те уважават". Аз ЦСКА доста пъти съм ги бил. И те са ме били, но при всички положения, балансът ми е положителен. Сигурно така те уважават повече. За жалост като треньор още нямам победа над Левски. Мъчно ми е от начина, по който се разделих с Левски. Една от големите ми мечти беше да остана там и там да се реализирам. Фамилията на баща ми много помогна за раздялата. Не искам да се ровя в едни недобри спомени, защото все пак съм позитивен човек и смятам, че трябва да се живее с доброто минало.

Като играч имах много контузии и моята кариера не се разви нагоре. Аз бях много трудолюбив в спорта. Тъкмо навлязох в добра спортна форма, изиграя 5-10 мача или един добър сезон и на следващия...Имах много лабилни връзки на колената. Имах поне 5-6 сериозни късания на връзки. Същото нещо имах и в глезените. Колената ми са в критично състояние, отдавна ми казаха. Като играех не бях толкова пълен. Аз напълнях, след като се отказах от спорта.

Аз досега не съм уволняван като треньор. Много се спекулираше, когато си тръгнах от Славия. Вярно е, че имах договор за още една година, но седнахме с ръководството и се разбрахме, че пътят, по който аз виждам нещата и пътят, по който ръководството тогава виждаше нещата, не са едни и същи. И беше необходимо да се разделим. Решението беше 50 на 50, да не казвам, че 90 на 10 аз прецених, че трябва да напусна. Дали съжалявам или не, не го коментирам, но моето единствено махане от някъде е това от Левски.

В един момент се събраха много хубави моменти. Хем бързо дойдох в Левски, хем бързо се развиха нещата. Падна се един жребий, уж много приемлив за всички срещу БАТЕ (Борисов), който тогава не беше известен. Всички ги определиха като трактористи, хора, които няма шанс да не победим. Тогава в урната имаше Барселона, Арсенал, Ливърпул. Тогава никой нямаше да ни каже нищо, ако бяхме отпаднали. Падна ни се приемлив противник. Изиграхме нелош мач, загубихме и заради това си заминах. Аз още тогава казах, че този отбор на БАТЕ (Борисов) му предстоят добри дни, защото виждах, че е много добър и компактен тим. От тогава, вече пета година, БАТЕ играе или в Шампионска лига, или играе в групите на УЕФА, но ги и преминава.

Като играч може би един-два пъти съм посягал на някой на терена, но като треньор - никога. Много хора смятат, че моите приказки към играчи са воинствени. Един път се изпуснах да напсувам един мой играч в съблекалнята преди много време, в "Б" група беше и после му се извинявах сигурно 100 пъти.

Невъзможно е да гледам седнал мач. Аз влагам много енергия още от понеделника през седмицата, искам играчите да повярват, че това, което предстои в събота, реално можем да победим. Убеден съм, че ако в някакъв момент седна, на терена ще си кажат, че съм се предал. Затова никога не се отпускам.

Навсякъде са ми щастливи годините. Първата ми година в Спартак (Варна) бе много добра, защото отборът беше на кантар да не изпадне. На следващата година влезе в топ 6 и то с убедителни победи над добри отбори. Направи голям скок. После последваха две много хубави години за мен в Плевен. Даже "златни" години. Отборът влезе първата година с 18 точки напред. В "А" група се беше утвърдил. Там се случиха някои неща, които не искам да ги споменавам и аз си тръгнах. После почнаха две много хубави години в Черно море. Едната, Бог да го прости при Илия Павлов.

Точно в деня, в който го убиха - 7 март, брат ми имаше рожден ден. На 8 март трябваше да играем в Ловеч и аз бях в асансьора, слизах за вечеря. Бяхме пристигнали на лагер в Севлиево преди мача. Брат ми ми звънна в асансьора към 8 без 15, аз му бях честитил вече рождения ден и вика: "Разбра ли? Какво, що..." Аз пуснах телефона и съответно нямах време за реакция. Събрах футболистите, обадих се на един близък човек в организацията да питам дали е вярно. Той плачеше, вече ми беше ясно за какво става въпрос. Събрах отбора, стана една голяма драма, прибрахме се във Варна. Бутахме сезона с приказки и с убеждения. Тогава хората, които поеха властта след Илия Павлов, поеха едни сериозни ангажименти, от които нищо не изпълниха. Нито платиха на момчетата...Това беше третият кръг, имаше още 12 мача.

Аз бях лично отговорен, защото много го уважавах и много го обичах. Уважавах и си обичах и играчите, виждах, че те са в един много добър вариант на отбор. Имат голяма перспектива да се реализират. Тогава само на една добра воля ние направихме отлични игри и поредица от победи. Имам една седмица, която си я казвам "Великденската седмица", защото за 10 дни победихме Локомотив (София) с 3:0, Ловеч като гости с 2:0, ЦСКА с 2:1 на "Народна армия", които в цялото първенство нямаха нито една загуба и победихме Локомотив (Пловдив). Хората, които обичат Черно море, съм сигурен, че го помнят, защото това е златен период.

Бях доста близък с Илия Павлов. Той беше един "златен" човек и изключително интелигентен. Убеден съм, че той не очакваше. Месец преди да бъде застрелян, когато отборът беше на подготовка. Той виждаше, че тимът върви в правилна посока. Той искаше да се видим, но не дойде. Звънна ми към 12 и половина вечерта и каза" Тук съм на една вечеря, ела, но съм с този, този и този". Казах, че този хора са сериозни и ние не можем да говорим за футбол. Той каза да отида в хотела на следващия ден в 8. Спрях колата точно пред входа на хотела и както влизам, няма нито един човек - нито на рецепцията, нито пиколо. В този момент той излиза от асансьора и си викам: "Ако съм някакъв чужд човек...Той имаше сериозна охрана, на която се плащаше. Но самият той нищо не е очаквал". Малкото му дете, което беше на една възраст с големия ми син, непрекъснато играеха. Никога не си позволяваше да остави детето си само. Даже като идваше вкъщи, пред вратата седеше охрана.

По черното тото все още нищо не е направено. Последните арести, които бяха показни, нямат нищо общо с черното тото. Незаконни залагания, някой е прибирал пари и не си е плащал данъците. Но тези футболисти, които са играли, е можело да бъдат и нормални хора. За черното тото има няколко сигнала, но до този момент нищо. Някой ще каже, че извадиха юношите на Спартак (Плевен) от групата и какво от това? Не го е направил отборът като цяло, а някой дали ръководител или футболист, треньор, президент, или външен човек около отбора? Докато някой не пострада и наистина не бъде прибран и не го отнесе, как да се случат нещата? Кой и от какво да се плаши? Ако това беше в Италия или Испания...Буфон беше капитан на националния отбор на Италия - отнесе го. Треньорът на Ювентус, който стана шампион, го отнесе. Най-малкото с някакво наказание. Ако не го арестуват, то поне да му се забрани да работи", заяви Вуцов в ефира на bTV.