Българското футболно първенство отново ще бъде с 14 отбора. Ще се завърне към система, която вече бе изпробвана и отхвърлена като вариант след само година съществуване.

По план през сезон 2013/2014 или още през следващия 2012/2013, ако не всички отбори вземат лицензи, елитната "А" група ще стане от 14 отбора. Това ще бъде преход към още по-значително редуциране до 12 отбора в първенството.

Това бе дадено като предложение на днешното заседание на Изпълкома на БФС и по настроенията на делегатите в съюза личи, че ще бъде прието.

Подробности всъщност обаче бяха разкрити само за формата с 14 отбора. Планът на БФС е тези тимове да играят първо всеки срещу всеки на разменено гостуване, което прави 26 мача. След това първите 6 продължават с по още един мач всеки срещу всеки, т.е. ще играят по още 10 мача или общо 36 за сезона. Не е ясно какво ще стане с 8-те отбора от долната част на таблицата. Ще играят само по един мач всеки срещу всеки или директно ще пристъпят към директни елиминации на принципа 7-ия срещу 14-ия, 8-ия срещу 13-ия и т.н. От БФС обявиха, че това било по модел на Израел, което обаче е някак несъпоставимо с обявеното предложение, като се има предвид, че в израелското първенство първо участват 16 отбора, и второ след разделението между първите и вторите осем в първенството играят само по веднъж един срещу друг. Иначе казано няма много общо, но явно от родната централа не са се запознали много добре с дадения пример, така че приемаме, че ще пристъпят към схемата с общо 36 мача за водещите отбори.

Тази схема обаче е почти позната на българския футбол от сезон 2001/2002. Тогава БФС редуцира отборите до 14 в "А" група и изпробва схемата с плейофите. Всички я помним като неуспешна. Тя бе премахната още на следващия сезон (в който отборите си починаха със само 26 мача за година) и през сезон 2003/2004 бе върнат вариантът с 16 тима в "А" група.

Защо обаче толкова бързо бе отхвърлена въпросната схема. Може би заради някои типични български нефутболни неща и решения извън терена. Официално това, което не се хареса бяха "крупните" размествания в таблицата от крайното класиране в редовния сезон и това след края на плейофите.

Тогава Спартак (Плевен) се бореше за място в челната шестица, но в крайна сметка след първия етап от шампионата завърши на 7-о място. Разбира се тогава се появиха слухове, че плевенчани са си "продали" мястото и с мотива, че са си гарантирали мястото в "А" група, така да се каже се отказаха от борбата за титлата и класиране в евротурнирите. Последва обаче слаба втора част от така наречените плейофи и изненадващо силният в първия етап на шампионата Спартак изпадна. Това обаче бяха само слухове, но е факт, че схемата позволяваше много договорки с неочакван край.

Все пак има една съществена разлика от тогава и сега. Тогава след първата част на първенството точките на всички отбори се разделиха на две и върху тях отборите продължиха да трупат актив. Точно това бе несполучливото на онази схема. Сега е малко по-различно – точките ще се запазят, което все пак е предпоставка да няма такива големи размествания.

Както обаче вече казахме, идеята за тази система е временна. Тя е само преходна към крайната цел, а именно намаляване на отборите на 12. Дори и да не е успешна участниците в "А" група ще я преглътнат за един сезон. Ясно е, че ще предизвика някои неудобства, та те сега от БФС не можаха да обяснят на отборите кои трябва да участват в евротурнирите, пък какво остава при подобна сложна схема. Но - ще бъде само за един сезон. Обаче какво правим след това. Не бе оповестено как ще играят тези 12 – ще играят по 4 пъти всеки срещу всеки, по 3 пъти всеки срещу всеки или ще има плейофи между първите 6 и вторите 6. Не бе казано, но със сигурност скоро ще разберем.

Защо трябва обаче да бъдат намалявани отборите в "А" група?

Първата и най-очевидна причина е, че много трудно се покриват изискванията на Лицензионната комисия и поне 12 може би ще успеят.

Няколко от държавите, които смеем да твърдим или поне да си вярваме, че сме на тяхното или поне близо ниво използват схеми с подобна бройка на отборите в своите първенство – Швейцария и Австрия са с по 10, а Шотландия и Словакия например с по 12 отбора. За Швейцария и Словакия със сигурност можем да твърдим, че бележат възход в развитието на футбола си. Това очевидно се харесва на управниците на българския футбол и е нормално да се стремят към подобна схема.

Така ще се засили и конкуренцията между отборите, много вероятно е да се достигне до 4 дербита Левски – ЦСКА, 4 пъти Локомотив (Пловдив) – Ботев (Пловдив) (ако се завърнат в "А" група). Това води до много по-голям интерес за телевизиите и съответно повече постъпления за отборите и оттам за целия български футбол.

За целта обаче трябва да се измисли точната схема. Плейофите по принцип водят атрактивност, но носят и известна несправедливост, примерно ако вторият в редовния сезон не успее да се класира в евротурнирите. Ако пък се играе всеки срещу всеки по 3 пъти, както е в Словакия, пък веднага някои ще ревнат защо са били домакини срещу конкурента си веднъж и са били гости 2 пъти. Носят и известна сложност, при която е вероятно отново да има неразбрали и незнаещи за какво точно играят и съответно пак недоволство. Иначе казано излишно напрежение по оста клубове – централа.

Именно тази несправедливост и сложност са основните минуси.

Друг голям минус е, че твърде вероятно някои футболни градове или пък отбори с традиционно присъствие в елита на България да изпаднат.

За това обаче засега можем само да гадаем, тъй като от БФС явно все още нямат точна идея какво ще представлява първенството с 12 отбора. Когато от ръководството на българския футбол обявят какво планират може да разсъждаваме дали е удачно или не.

Фактът е, че с по-малко отбори ще има по-голяма конкуренция, и дай боже повече публика по стадионите. Всъщност точно това може да накара някои инвеститори да погледнат към футболни градове като Плевен или Русе например, за да може българският футбол да печели и от пълни стадиони, а не от задкулисни схеми.

Липсата на конкуренция в момента обаче е единственият неспекулативен и лишен от догадки довод за намаляване на отборите първенството, което дава сериозно основание да се прибегне към подобна мярка. А за липса на конкуренция има доказателство и то е настоящият шампионат на България и огромната дупка от точки, която е зейнала между отборите в дъното на таблицата и тези в т.нар. златна среда.