Кирил Домисчиев даде специално интервю за „Зона Спорт”. Собственикът на Лудогорец разкри, че въпреки слуховете, отношенията му с Венци Стефанов все още са обтегнати.

Отмина ли еуфорията от втората титла, която спечелихте?

Много бързо отмина.

Вярвахте ли, че Славия ще успее да ви направи шампиони?

Да, вярвах. Някакво шесто чувство имах.

С Венци Стефанов имахте обтегнати отношения покрай трансфера на Мирослав Антонов. Как успяхте да ги убедите да играят?

Те продължават да са обтегнати. Венци още ми дължи пари за Мирослав Антонов, така че отношенията в никакъв случай не са се подобрили. Както и той сам каза – не си говорим.

От къде тръгна тогава този слух за сума от 500 000 лева?

Има много болни мозъци в България, всеки търси някакви оправдания. След няколко години сигурно ще станат 2-3 милиона.

Възможно ли е да се плати една такава сума за един мач и една титла в България?

Не, защото нищо не печелиш.

Спечелената титла ще даде ли отражение на отношенията ви с Тодор Батков?

Не мисля, че по някакъв начин това би повлияло. Ние не сме някакви близки приятели или партньори, за да се притеснявам от това. Надявам се, че вече го е преживял и ще можем да седнем и да си говорим, ако се срещнем по някакъв повод.

Питам Ви, защото в един разговор той каза, че Вие сте стимулирали Славия със сума по-голяма от тази, която вече споменахме...

Аз не го намирам за нормално това изказване. Според мен всеки един отбор трябва да играе за името си, за честта си и за феърплея. Ако някой президент намира за нормално един отбор да му ляга, както му е лягал 22 години, съжалявам, но това не е бъдещето на българския футбол. Не е нещото, за което малки клубове като нас се борят. Аз още в началото казах, че Лудогорец винаги ще играе за победа, където и да се намира в класирането, срещу който и съперник да играе. Трябва да се скача на всеки и да се играе за честта и историята.

След мача на „Герена”, който загубихте, бяхте доста афектиран и отказахте коментар. За какво си мислехте?

Първоначално си мислех, че всяко зло е за добро. Аз бях подготвен и за двата резултата. Даже и с брат ми си говорихме преди мача, че е редно да загубим, защото щеше да е логичен завършек на това, което не ни харесваше по време на първенството – нашата игра.

 

С какво се промени тя от тази, която беше през миналата година, когато също спечелихте титлата?

Смятам, че отборът нямаше същата мотивация. Играеше повече прагматичен футбол, отколкото с ентусиазъм, който ние искаме да виждаме. Доста слаба форма на ключови играчи, което малко или много се отразяваше и на другите. Това не е футболът, който очаквахме да видим през тази година. Друг е въпросът, че съдбата си каза думата и ни възнагради, че сме постоянен отбор с офанзивен футбол и заслужаваме да вземем титлата. От друга страна обаче това ни е обеца на ухото и всички решения, които ще вземем през това лято ще са базирани на мача с Левски, а не на шампионската титла.

Не ви ли обижда това, че след всеки мач на Лудогорец се говори за уреден мач, купени мачове?

В началото ме обиждаше, но с времето разбрах, че това е една от слабите черта на българския футбол. Повечето футболни президенти, треньори, играчи и т.н. се опитват да крият своите неуспехи и некадърност с клишета от типа на „ако не беше съдията”, „ако не беше вятъра”... Това са пълни глупости.

Доволни ли сте от треньора Ивайло Петев?

Тази година – не. Казал съм му го и на него, има вече жълт картон. Не съм доволен от играта, която Ивайло и неговите колеги от щаба мислят, че е правилна. Не съм доволен и от селекцията и мениджърските решения в клуба, защото Ивайло до момента беше и мениджър, освен треньор. Не може да имаме нови играчи, които да стоят резерви и да няма развитие в клуба. Ивайло остава за момента, но само от него си зависи дали ще се поправи. Аз не съм човек, който търпи застой.

Извадили ли сте си поука от миналогодишното шествие в Шампионската лига, защото отново предстои това?

Извадил съм си, но за съжаление ние сме по-зле от миналата година. Нашите привърженици не трябва да очакват чудеса.

Какво да очакваме от селекцията през лятото?

Няма да привличаме много нови футболисти – не повече от двама или трима. Ще освободим петима или шестима. На някои от тях просто няма да преподпишем договорите, а на други им предстои трансфер. Средствата на всяка една компания в България са ограничени, няма два петролни кладенеца в Разград и ние да имаме пари за всичко. Отделно аз мисля, че добър футболист от чужбина в България няма да дойде. Анжи (Разград) няма да правим .

Колко е далече българският футбол от Шампионската лига?

За съжаление е все по-далеч. С всяка година става по-зле и сме много далеч. В началото си мислех, че може да се направи пробив, бяхме и по-добри. Сега обаче сме далеч от това.

Кога Лудогорец ще започне да връща похарчените милиони в този проект?

Може би никога няма да се върне. След 3-4 години ще имаме по няколко деца на година, които наистина ще заслужават да играят не само в България, но и в чужбина. Тогава ще си улесним издръжката на клуба, това е в целите. До тогава зависим от мениджмънта на клуба – колко добре ще купуваме и колко добре ще познаваме. Тук обаче пак идва мястото на първенството – колкото е по-слабо първенството, толкова е по-ниска цената на играчите.

Страх ли ви е да приемете ново предизвикателство като ЦСКА?

Мен не ме е страх да приемам предизвикателства, даже Лудогорец беше много голямо предизвикателство, защото започнахме от голо поле. Тук обаче става дума за нещо съвсем различно. За да поемеш ЦСКА, трябва да зарежеш всичко, което си направил. Не можеш да си зарежеш детето и да вземеш друго. Второ – преди да започнеш каквото и да е да правиш, има едни огромни разходи, които трябва да платиш. Да не говори, че трябва и да си платиш за това цялото удоволствие. След това започваме всичко отначало. От друга страна ЦСКА има публика, която няма президент , който да не са оплюли – независимо дали е добър или лош. Защо да го правиш?
 

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ВИЖТЕ ВЪВ ВИДЕОТО!