Жени за футбол не трябвало да пишат, ама аз се изкуших. В своя защита ще кажа, че ще пиша за фенове, защото то ние футбол така или иначе нямаме. Поривът да споделя мислите си идва докато гледам как ЦСКА се мъчи с Монтана в поредния „спектакъл” от родните терени.
Фен съм на Ботев (Пловдив) по наследство. Цялото ми семейство е. Не виждам смисъл да го крия, но това не мисля, че особено променя фактите – това е най-подкрепяният футболен клуб в България. Не казвам най-обичан, защото любов трудно се измерва, но посещаемостта на мачовете е категорична – средно по над 10 000 на домакинските. „Канарчетата” дори бяха „домакин” на „Армията”! И то със скромните 2 000 фена (защото толкова билета ни дадоха).
Точно този мач с ЦСКА е причината да се хвана да пиша. Поводът вече го казах – спектакълът Монтана-ЦСКА. „Армейците” спечелиха сблъсъка за третото място, имат лесна програма до края на сезона, много е вероятно с тези 3 точки да са спечелили и билет за Лига Европа. Хубаво, ама аз едно нещо се питам – ЗАЩО? Няма да съм първата, която ще напише, че за пореден път ще се излагаме срещу незнайни отбори.
Няма и да седна да обяснявам, че любимият ми Ботев триумфално ще превземе европейските стадиони и ще слави страната ни с гръмки победи срещу именити съперници. Обаче в едно съм сигурна – бултрасите ще покажат, че ако не футбол, то поне фенове имаме в България. Хиляди ще пътуват до която им кажете страна. Ще подготвят съобразена с всички стандарти и изисквания на УЕФА хореография, ще пеят не 90, а 190 минути за своите любимци. Колкото и да паднем на терена, ще спечелим битката на трибуните. А в закъсалия ни футбол и това си е нещо.
Подпирайки се на едно клише, ще каза също, че 12 играчи са повече от 11. Може пък да се окаже решаващо...
Бултрасите си заслужиха да пеят в Европа! БФС, не разбирам защо е цялото това бутане за цялата тая излагация после. Нали ще се обидят пак нещо феновете на Левски и ЦСКА, нали пак няма да идат на стадиона... Хайде ощипаните девойки по домовете, а истинските фенове в Европа!
АВТОР: Стефка Драганова
