Тригодишно момченце, изоставено преди година в дом, вече се чувства щастливо в приемно семейство. Какво се е променило в живота му за тази година, разказва Галина Минчева:
Преди година животът на Николай се преобръща. Заради липсата на средства, биологичните му родители го изоставят в специализирана институция, с намерението да си го върнат щом си стъпят на краката. По време на престоя си в Дома за медико-социални грижи в Шумен, 3-годишното момченце се затваря в себе си, спира да общува.
„Той беше най-тъжното дете на света. Най-тъжните очи, които съм виждала. Плачеше по определен начин без сълзи, просто с виене - такова нещо. И през нощта се събуждаше много пъти плачейки. Но сега вече нито се събужда, спи си спокоен, усмихнат, много е лъчезарен”, разказва приемната му майка Йорданка Дукова.
От година Николай е в приемно семейство и се чувства щастлив, а от месец посещава и детска градина.
„Първите дни му беше много трудно, защото не знаеше какво трябва да прави, къде да отиде, как да общува с децата, а иска да общува, иска да играе”, каза Соня Зайкина - директор на ЦДГ №1 в Шумен.
Може би защото веднъж е бил изоставен, нещото, с което все още не може да свикне е раздялата с мама сутрин в детската градина.
„Той още няма представа като колко часове ще стои детето, защо родителите си отиват. Те ще дойдат да го вземат, но просто това за него беше по-необяснимо”, заяви Зайкина.
За Николай най-голямото щастие е да бъде с приемните си родители.
Още за приемната грижа като заместител на институционалното отглеждане на деца, за пречките и проблемите, които срещат приемните родители очаквайте във "Великолепната шесторка".
