По думите на главния архитект на София Петър Диков опасност има главно за преустроените сгради в центъра на столицата. Има обаче начин да се измери устойчивостта на всяка сградата. Малко собственици знаят, че това не е само тяхно право, но и задължение. След последния трус Красимир Крумов се радва, че не живее в такава сграда в центъра, а в панелен блок.
Според архитекти след 1999-та безопасността на новите сгради е по-добре гарантирана, защото от тогава има независим строителен надзор. Не може да се каже обаче, че старите кооперации не са достатъчно надеждни.
„Една сграда с достатъчно дебели зидове, тя би могла да издържи и както една сграда със съответните шайби в днешно време изградена”, каза арх. Мартин Бакалов.
В България тече срок всички сгради да се обследват и да им се издадат технически паспорти. Обследването показва моментното състояние на сградата и сеизмичната й устойчивост.
„Следва на ново да преизчисли сградата със сегашните норми за натоварване и да каже дали тя отговаря на сегашните норми за земетръс от 9-та степен по 12-степнната скала”, каза инж. Светлана Гюрджеклиева.
Ако не отговаря на нормите, има различни технологии за укрепване. В момента обаче почти никой не поръчва такова обследване, освен ако не е принуден да го направи заради преустройство.
„Това е цена от порядъка на 200-300 лева на жилище, което не мисля, че е катастрофално”, каза инж. Светлана Гюрджеклиева.
„Човек не бива да си представя, че живеейки в апартамент 15 - другите апартаменти ще се разрушат, а неговият ще остане на осмия етаж”, каза арх. Мартин Бакалов.
Технически паспорти имат всички сгради, строени след 2006 година. От по-старите сгради срокът за най-масовия тип е до 2016 година. На софиянци дори и този далечен срок не изглежда реално.
„Съседите не си плащат асансьора и стълбището, камоли за такива неща, казва Красимир Крумов.
От 500 общинските гради в София с технически паспорт са едва една трета. От общината обясниха, разходите за проучването на едно училище са от порядъка на 20-30 хиляди лева.
