Елена сякаш е от други времена. Несъзнателно си я представяш как препуска във влажна гора на зазоряване, облечена в костюм от минал век. В движенията й има финес, а очите й блестят. Би могла да бъде муза.
"Аз съм един щастливо прозрачен човек. Така се чувствам, защото, когато съм щастлива, ставам прозрачна. Когато обичам, също ставам прозрачна.Въпреки че понякога ми се иска да скривам емоциите си и с това още се боря”, призна тя.
Същността й откриваме в онова 15-годишно момиче, изиграло първата си роля в киното - глухоняма циганка във филма "Граница".
"Бях много диво момиче с дълга черна коса - много щура, много млада, не се страхувах от нищо...Наистина, ако тогава се определям като "дива вода", сега бих се определила, като „мълчана вода". Нали знаеш, тази вода, която трябва да отидеш да я вземеш, да мълчиш през цялото време, за да замесиш питката за Коледа”, допълни тя.
Елена говори за дълбокото очарование на жената с тайно минало и човек все повече мисли за нея като за Боряна. Всъщност Елена много е приближила образа до себе си.
"Сега ще ти споделя нещо, което не съм казвала...Имаше един период, в който толкава се бях вглъбила в тази героиня – в Боряна, че ми се е случвало да се събуждам през нощта и да си мисля, че нещата, които са й са се случвали през деня, ми се случват на мен. И се стряскам. И започвам да търся къде съм – вкъщи ли съм, в Касабови ли съм. Много е особено, за първи път ми се случва такова нещо. Може би заради интензивността, с която снимат сериала - всеки ден по много часове”, разказа тя.
"Много вървях, стремях и се надявах да получа точно такава работа, каквато ми се случи с Боряна в "Стъклен дом” - с този екип и с bTV, като телевизия, която застава зад този проект. И тя наистина застана супер достойно - с невероятна подкрепа, каквато до сега, според мен, не е оказвана на такъв продукт”, каза актрисата.
"Понякога, като го казвам, и имам чувството, че хората не ме разбират. Но аз умирам за тази работа, която я върша. Просто трябва някой да влезе вътре в мен, за да види наистина начина по който – а, бе, полудявам, като кажат "Камера! Работи!" и аз просто полудявам. Та, това ми е мечтата - искам нашите филми да станат супер, супер добри, да излезем по добрите фестивали и да покажем, че имаме ужасно талантливи хора, които могат да се справят с голямата конкуренция”, заяви тя.
За себе се тя си пожела тишина и някой, който да я гушка.
Елена обаче няма да направи първата крачка в любовта, а ще покаже на мъжа, че би могъл да пристъпи към нея.
"Затова казвам, че е много смело да кажеш "Обичам те". И ми се иска мъжете да го казват на любимите си, защото после мигът отлита и остава самота.Талантът е най-сигурният ми стимул за любов. Аз съм склонна да се влюбвам в талант - ама като побъркана наистина. Искам просто човекът да е можещ - да прави хубави неща, истински неща, добри неща - независимо в каква област. Просто трябва да го може това нещо”, категорична е тя.
В живота на Елена има и любов, която няма нужда от подхранване - 5-годишните й близнаци.
"Много се забавляваме. Аз се включвам във всичките им неща, когато трябва да бъда нинджа, съм нинджа. Водя ги в театъра да видят какво работя, водя ги на снимачната площадка на „Стъклен дом”. Мислят, че "Стъклен дом” е някаква друга къща, в която аз ходя и там живея и след това отивам при тях. Не смятам, че в къщи трябва да актьорствам. Правя го, само когато чета приказки - там се преправям, дори те вече ме коригират: казват, че не правя достатъчно добре вещицата, друг път съм я правила по-добре, с друг глас, имитирам животните, за които четем”, сподели Елена.
Чарът й не е преливащ от сексапил, а се разгръща в процеса на общуване. След продължението на "Козият рог", Джина Лолобриджида я сравнява с Ингрид Бергман. Дали е ген, талант или форма на натрупване, но Елена е от жените, които няма да остареят. Според нея й остават доста луди години.
Дали ще станем свидетели? Едва ли! Елена ще сподели лудите си години само с приятели - с тях е онова необуздано момиче на 15. И препуска във влажната гора в костюм от минали времена.
