Първа с нов водач се сдоби Русия. За разлика от Елцин, Владимир Путин демонстрира един по европейски издържан, но все пак по руски могъщ богатирски имидж.

"Независимо какви документи вадят другите, бих ги изгорил моментално. Въпросът сега е да пуснем газа и ние го доставяме”, обяви тогава той.

През годините Путин показа уменията си на лидер, но и не спираше да се изявява в какви ли не роли - като спортист сред младежта, като боец сред военните, дори като музикант и певец. На няколко пъти показа и човешки слабости, като например, когато каза:

"Смятам, че никой няма да се обиди, ако кажа, че според мен нашите, руските жени, са най-талантливи и най-красиви”.

Сега Путин не е президент, а премиер, но едва ли у някой в Русия има съмнение кой всъщност е истинският водач на страната.

Берлускони пък се завърна на политическия връх в родината си

в началото на това десетилетие, но на няколко пъти се препъна в народната любов. В края на 2010 г. един скандал и с българско участие едва не му струва премиерския пост. Оцеля, но с малко. Засега!

Средата на десетилетието беляза своеобразен преход в Германия

Канцлерския пост зае жена. За първи път в доминираната от мъжете германска политика! И то жена от някогашната ГДР, братската страна, гледана снизходително от западногерманците.

Първоначално Ангела Меркел беше възприемана повече като човек с късмет, като момичето на канцлера обединител Хелмут Кол, отколкото като феномен. Но в условията на световната икономическа криза източногерманката си спечели прозвището "Берлинската желязна лейди", а списание "Форбс" я обяви за най-влиятелната жена на света.

В съседна Франция старата гвардия премина в историята

Свръхенергичният Никола Саркози пое президентския пост и наложи невиждано темпо. Захвана се с всички залежали проблеми, не се уплаши от непопулярните мерки, заради което рейтингът му стремглаво се срина в условия на криза.

Към проблемите се добави и показният му семеен живот - нещо, с което французите не са свикнали. Развод със Сесилия и нов бърз брак с Карла Бруни. Плюс скандалния опит да уреди с доходен пост сина си. И още - експулсирането на ромите. Ураганът Сарко обаче и не мисли да се предава. Той е убеден, че успехът му е въпрос на време, а възторгът на французите предстои.