Фестивал на Микеланджело Антониони започва в Дома на киното на 14 май. Ретроспектива на легендарния режисьор ще продължи до 27 май, съобщават организаторите от Италианския културен институт и "Арт фест".
Интуитивен, авангарден, разнолик, предизвикателен - Микеланджело Антониони е творец с безспорен принос в необятния свят на киното. На фестивала ще бъдат показани 12 от най-важните филми в неговото творчество - всички с реставрирани копия, а култовият "Професия: Репортер" с Джак Никълсън и Мария Шнайдер - с чисто ново 35 мм копие, предоставено от компанията, носител на правата - британската "Park Circus", отбелязват организаторите.
Билетите са по 7 лв., с намаление за ученици, студенти и пенсионери - 5 лв.
Сред заглавията в ретроспективата са "Приятелките", "Викът" с Алида Вали, "Приключението" с Моника Вити и Леа Масари, "Нощта"' с Марчело Мастрояни, Жан Моро, Моника Вити, "Затъмнението"' с Моника Вити, Ален Делон, Франсиско Рабал, "Червената пустиня" с Моника Вити и Ричард Харис, "Фотоувеличение" с Дейвид Хемингс, Ванеса Редгрейв, Джейн Бъркин, "Забриски пойнт" с Марк Фрешет, Дария Халприн, Харисън Форд, "Отвъд облаците" с Джон Малкович, Фани Ардан, Жан Рено, Ирен Жакоб, Венсан Перес.
Микеланджело Антониони едва ли има нужда от представяне. Авангардният режисьор е роден във Ферара, Северна Италия, през 1912 година. След дипломирането си в Университета на Болоня, специалност икономика, през 1935 г. започва да пише като филмов журналист във вестника на Ферара "Il Corriere Padano". През 1940 г. Антониони се мести в Рим и започва работа в "Cinema" - официалното киносписание на фашистите, редактирано от Виторио Мусолини. Няколко месеца по-късно е уволнен. Започва да учи техника на киното в "Centro Sperimentale di Cinematografia", но напуска след три месеца. Идва ред на службата в армията.
Във филмовата индустрия Антониони започва като сценарист през 1942 г., работи и като асистент-режисьор на няколко филма, сред които е "Нощни гости" на Марсел Карне (1942). Дебютът му като режисьор е през 1950 г. с "История на една любов" (Cronaca di un amore). Световна слава му носят трилогията "Приключението" (1960), "Нощта" (1961) и "Затъмнението" (1962, както и първият му цветен филм "Червената пустиня" (1964), "Фотоувеличение" (1966), "Забриски пойнт" (1970), "Професия: репортер" (1975), "Идентификацията на една жена" (1982), "Отвъд облаците" (1995).
Антониони е известен с уникалния си кинематографичен стил, той е автор на сценариите на повечето от своите творби. През 1994 г. режисьорът получи специалната награда на Американската киноакадемия за приноса си към развитието на киното. На 30 юли 2007 година Антониони напусна този свят, в един и същи ден с друг световноизвестен режисьор - Ингмар Бергман.
Киноисториците отбелязват изключителното влияние на Антониони върху цели поколения творци, които посвещават енергията си на артфилмите. Акира Куросава признава Антониони за един от най-интересните режисьори. През 1963 г. Стенли Кубрик поставя "Нощта" сред своите 10 любими филма. Андрей Тарковски изтъква Антониони като един от най-важните и ценени от него творци.
Свободният стил на режисьора не винаги е приеман безусловно и от всички. През 2002 г. Бергман казва, че според него "Фотоувеличение" и "Нощта" са шедьоври, но повечето от останалите работите на Антониони са скучни, а Орсън Уелс смята използването на дългите кадри за досаден прийом.
Антониони казва за себе си: "Аз не съм теоретик на киното. Ако ме питате какво всъщност е режисурата, първият отговор, който изниква в главата ми е: "Не знам." От момента, в който все още неоформена, идеята се появява в мислите ми, до прожектирането на готовия филм, неговото създаване е неделим процес - не мога да отклоня вниманието си към нищо, денем или нощем, което да е извън конкретния филм. Когато работя, никога не се замислям как бих искал да снимам нещо - просто го заснемам. Техниката и прийомите, които са различни в различните ми филми, са подчинени изцяло на интуицията, не разчитам на предварително обмисляне и решения."
Интуитивен, авангарден, разнолик, предизвикателен - Микеланджело Антониони е творец с безспорен принос в необятния свят на киното. На фестивала ще бъдат показани 12 от най-важните филми в неговото творчество - всички с реставрирани копия, а култовият "Професия: Репортер" с Джак Никълсън и Мария Шнайдер - с чисто ново 35 мм копие, предоставено от компанията, носител на правата - британската "Park Circus", отбелязват организаторите.
Билетите са по 7 лв., с намаление за ученици, студенти и пенсионери - 5 лв.
Сред заглавията в ретроспективата са "Приятелките", "Викът" с Алида Вали, "Приключението" с Моника Вити и Леа Масари, "Нощта"' с Марчело Мастрояни, Жан Моро, Моника Вити, "Затъмнението"' с Моника Вити, Ален Делон, Франсиско Рабал, "Червената пустиня" с Моника Вити и Ричард Харис, "Фотоувеличение" с Дейвид Хемингс, Ванеса Редгрейв, Джейн Бъркин, "Забриски пойнт" с Марк Фрешет, Дария Халприн, Харисън Форд, "Отвъд облаците" с Джон Малкович, Фани Ардан, Жан Рено, Ирен Жакоб, Венсан Перес.
Микеланджело Антониони едва ли има нужда от представяне. Авангардният режисьор е роден във Ферара, Северна Италия, през 1912 година. След дипломирането си в Университета на Болоня, специалност икономика, през 1935 г. започва да пише като филмов журналист във вестника на Ферара "Il Corriere Padano". През 1940 г. Антониони се мести в Рим и започва работа в "Cinema" - официалното киносписание на фашистите, редактирано от Виторио Мусолини. Няколко месеца по-късно е уволнен. Започва да учи техника на киното в "Centro Sperimentale di Cinematografia", но напуска след три месеца. Идва ред на службата в армията.
Във филмовата индустрия Антониони започва като сценарист през 1942 г., работи и като асистент-режисьор на няколко филма, сред които е "Нощни гости" на Марсел Карне (1942). Дебютът му като режисьор е през 1950 г. с "История на една любов" (Cronaca di un amore). Световна слава му носят трилогията "Приключението" (1960), "Нощта" (1961) и "Затъмнението" (1962, както и първият му цветен филм "Червената пустиня" (1964), "Фотоувеличение" (1966), "Забриски пойнт" (1970), "Професия: репортер" (1975), "Идентификацията на една жена" (1982), "Отвъд облаците" (1995).
Антониони е известен с уникалния си кинематографичен стил, той е автор на сценариите на повечето от своите творби. През 1994 г. режисьорът получи специалната награда на Американската киноакадемия за приноса си към развитието на киното. На 30 юли 2007 година Антониони напусна този свят, в един и същи ден с друг световноизвестен режисьор - Ингмар Бергман.
Киноисториците отбелязват изключителното влияние на Антониони върху цели поколения творци, които посвещават енергията си на артфилмите. Акира Куросава признава Антониони за един от най-интересните режисьори. През 1963 г. Стенли Кубрик поставя "Нощта" сред своите 10 любими филма. Андрей Тарковски изтъква Антониони като един от най-важните и ценени от него творци.
Свободният стил на режисьора не винаги е приеман безусловно и от всички. През 2002 г. Бергман казва, че според него "Фотоувеличение" и "Нощта" са шедьоври, но повечето от останалите работите на Антониони са скучни, а Орсън Уелс смята използването на дългите кадри за досаден прийом.
Антониони казва за себе си: "Аз не съм теоретик на киното. Ако ме питате какво всъщност е режисурата, първият отговор, който изниква в главата ми е: "Не знам." От момента, в който все още неоформена, идеята се появява в мислите ми, до прожектирането на готовия филм, неговото създаване е неделим процес - не мога да отклоня вниманието си към нищо, денем или нощем, което да е извън конкретния филм. Когато работя, никога не се замислям как бих искал да снимам нещо - просто го заснемам. Техниката и прийомите, които са различни в различните ми филми, са подчинени изцяло на интуицията, не разчитам на предварително обмисляне и решения."
